За безшумния живот на обикновените хора…

Снимка: Виолета Атанасова

Когато преди 7 години Знеполският епископ Йона положи и освети първия камък за изграждането на новата черква в с. Нов чифлик, тя даде обет, че ще дари овца за храма и за здравето на своето село. Направи го – това имаше, това даде. Така, със своята обикновеност и безшумност на обикновен безшумен селски човек, както са безшумни повечето обикновени хора, както безшумно живеят, правят каквото имат да правят на земята и безшумно си отиват. Тогава беше на 80 години и все още имаше сили да се държи за живота. И преди няколко дни й дойде редът и тя пое към Онова, което за разлика от земния ни живот е вечно, но под каква форма, никой не знае.

Дъщеря на свещеник, майка й Добра е дошла в Кюстендилския край от Добруджа, а баща й – дедо Мирко, който премина през целия си живот със селските потури и юначни мустаци, приличаше на ония легендарни българи от портретите на хайдутите. Тропнеше ли по масата – значи така ще е! И като минавате по алеята с липите, да знаете – той ги е садил. Но това е друга история…

А щерка му – най-обикновена жена, с най-обикновените си човешки радости, мъки, надежди. Имената на такива като нея не остават в историята – и няма за какво. Но каква би била тази история без тъкмо такива безименни и безшумни хорица? И колко от онези, с чиито имена се пълнят вестниците и телевизиите, каквато дума са дали - са я удържали, каквото са обещали – са го направили?! И каквото са дарили – са го дали от джоба си и не са вдигнали шум?! Та така – с уважение и преклонение към обикновените хора и техните обикновени тихи дела, към  удържаната дадена без патетичност от тях дума, да изпратим и тази обикновена жена. И дано когато един ден освещават черквата в село Нов чифлик, хората да споменат и нейното име – Евга Миркова.

Толкова стига.

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as