С 55 гласа „За“ бе преизбран старият нов декан
С 55 гласа „За“ бе преизбран старият нов декан на Филологическия факултет проф. д-р Магдалена Костова – Панайотова.
Днес на Общо събрание на факултета с 61 души кворум бе взето решението Панайотова да започне своя втори мандат като ръководител на филолозите.
Тя благодари на всички за избора, с който колегите ѝ – сред които хабилитирани, нехабилитирани, студенти и докторанти, я подкрепиха.
Панайотова отбеляза, че 4-те годни през първия ѝ мандат като декан, наследник на проф. д-р Антони Стоилов, са били трудни, но и много ползотворни.
Тя изрази съжаление, че броят на преподавателите е редуциран, а студентският поток е намалял, закрита е и специалността „Славянска филология“, а интересът на кандидатите за студенти е към класическите специалности като българска и английска филология.
Панайотова акцентира върху проектите, които факултетът е реализирал, както и върху международната дейност на преподавателите в него.
Тя не пропусна и успехите на студентите и докторантите, както и успеха на Филологическите вечери.
Засегната бе и темата за материалната база, която е видимо остаряла и се нуждае от освежаване.
Повече за трудностите и успехите през изминалия мандат Панайотова сподели пред ИНФОМРЕЖА:
Проф. Панайотова, встъпвате в длъжност като декан за втори път, кое бе положителното и отрицателното, през което преминахте през изминалите 4 години?
Трудностите се обуславят от ситуацията във висшето образование в България и от това, че силно намаля приемът на студенти и някои специалности се свиха до нула и оттам запазването на преподавателските щатове бе трудно. Ние се опитвахме да запазим почти всички преподаватели, което не се случи напълно. Има естествени процеси като пенсиониране, но пък други - при закриването на специалността „Славянска филология“, пожелаха да потърсят работа като преводачи.
Факултетното ръководство се опита да направи нови специалности, към някои от тях нямаше интерес, а други звучаха не особено привлекателно за кандидат-студентите. Ние се опитахме да ги преформулираме, което се оказа успешна стратегия.
Защо студентите се целят към царицата на филологията „Българска филология“ и английската?
Двете класически специалности подготвят специалисти по европейската езикова рамка в двете основни направления – владеене на роден и владеене на чужд език. Това е ясно и разпознаваемо.
По отношение на приложната лингвистика се наблюдава колебливо отношение в различните години. Може би кандидат-студентите се плашат от специалности с два езика.
За нас обаче остава загадка защо няма интерес към специалността „Педагогика на обучението по…“, защото няма логика, при положение, че педагогическите специалности се пръскат от кандидати.
Трябва да намерим точната стратегия, за да пропагандираме тези специалности - те са успешни и дават възможност за студентите да преподават и български, и чужд език.
Вие положихте много усилия за популяризирането на факултета зад граница, къде разбраха за него?
Не знам къде не разбраха за факултета. Можем да изтъкнем успехите на всички наши списания, като вчера в Китай показах на нашите колеги „Езиков свят“, от което те бяха много впечатление.
Списание „Антропология“ бе представено в СУ, „Балканистичен форум“ сме представили в Чехия, в Бърно, в Сегед.
В това отношение ние полагаме много усилия, които никога не са достатъчни, защото една жажда отваря друга жажда.
Ние се борим да бъдем на едно много високо място, което го показва самата оценка от акредитацията – 9,23 (спрямо 9,40 на ФФ на СУ).
Това постигнахме само с 50 преподаватели, за разлика от Софийския университет, където има 300. Такъв факултет може да си позволи 10% неработещи, при нас няма как да има такива, всички трябва да влагат усилия.
Вашите колеги определиха управлението Ви с това, че във факултета цари спокойствие и сплотеност…
Много благодаря за този хубав вот, но един декан, който не е подкрепен от колектива си, не може да бъде добър.
Там, където има размирици, от това никой не печели. Основното е да има спокойна атмосфера. Проблеми винаги има, но трябва да има диалогичност и да се изслушват.
На прага сме на друг важен избор – този за ректор. Как Вие работихте досега с ръководството, срещнахте ли подкрепа?
Всички години досега работих добре с ръководството. Винаги има различни интереси, но деканът трябва да прави компромиси. Ако не се работи с избрания ректор, факултетът загива. Деканът е на факултета и трябва да прокарва интересите на другите.
