Тази година се навършват 96 години от убийството на българския национален герой
На 6 септември (неделя) от 12.00 ч. до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, ВМРО отдава почит към паметта на легендарния водач на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Тази година се навършват 96 години от убийството на българския национален герой и велик лидер на Революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието съвпада с празника на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.
На събитието ще присъстват вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, народни представители, стотици членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.
Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат традиционната клетва за вярност към ВМРО - над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.
От ВМРО припомнят как изрази почитта си към него преди дни настоящият председател Красимир Каракачанов. Преди дни той публикува във „Фейсбук“ следните спомени за Тодор Александров:
Много е писано за него през годините, много се писа и на днешния ден. Но аз няма да пиша много за него, а ще използвам негови цитати, както и на негови съвременници, от които се вижда най-много какъв е бил той.
В навечерието на Междусъюзническата война през 10 юни 1913 г. Тодор Александров изпраща прокламация до всички дейци на ВМРО в Македония:
„Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг – да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за ускоряване, налагане и изкарване на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци.
Уверен в пълната сполука на правната кауза, пожелавам успех на всички българи.
Да живее целокупна България!
Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!“
През март 1924 година Тодор Александров пише до българското правителство:
„ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе.“
Преди да бъде убит Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише:
„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе...“.
Ето и няколко мнения от негови съвременници:
Световноизвестният професор по история в Софийския университет Никола Милев две седмици след смъртта на Тодор Александров пише за в. „Слово“:
„Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на целия народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал... само историята ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но факът, че той още приживе триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, характер и прозорлив ум, турен в пълна услуга на един голям народен идеал: освобождението на Македония...“
На 13 юли 1925 година немският проф. Ханс Юберсбергер пише във в. „Нойе Фрайе Пресе“:
„Тодор Александров принадлежеше към ония редки, всецяло изпълнени със своята мисия мъже, които не живеят свой живот, а само живота на своя народ. Непретенциозен, скромен, но при това с непреклонна енергия и студена размисъл, винаги имащ пред очите си великата цел.“
20 години след смъртта му е оценен и в изданието на енциклопедия „Британика“ от 1944 г.:
„Като младеж той взема участие в комитетската дейност срещу Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които приключиха Първата световна война, присъединиха неговата родна околия към Югославия, той дойде в София и започна да организира старата ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) срещу Югославия и Гърция... Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха. Той бе една много фина фигура – висок, с черна брада и левент, и колкото коравосърдечен, толкова и храбър. Неговият съд признаваше само три присъди: оправдание, сто тояги или смърт, последната налагана за кражба, посягане на жена или политическо предателство...на всичкото отгоре той бе човек с лична чистосърдечност и всеотдаен патриотизъм.“
