Скъпи Дядо Коледа,
Пише ти едно пораснало момиче на име Виктория от град, сгушен в полите на Пирин планина. Коледа наближава, а за голямо съжаление все още има незапалени свещи, неукрасени елхи, неокичени гирлянди в света. Все повече хора забравят за обредите, който дедите ни са следвали години наред, майките забравят да нашепват нощем вълшебното ти име преди съня на децата си, а те се самите забравят за теб и дори не вярват в истинността ти. За тях Лапландия е страната , за която само се разказва в затворените отдавна детски книжки, летящите елени- просто анимирани обикновени животни, а червения костюм оцветяват в евтините книжки за оцветяване. А какво остава за работливите и неуморни джуджета от работилницата ти, Дядо Коледа? О, трябва да призная, че децата често ги объркват за джуджетата, помогнали на Снежанка да оцелее в гората. От доста време насам в Гоце Делчев не е валял хубав сняг. Снежинките падат на земята, а сякаш се топят така, както бавно, но сигурно се изпарява духът на Коледа.
Когато бях малко и игриво момиченце, и мама ме събуждаше с думите „Навън вали“, аз изскачах от топлото си легло и залепвах нос на заскрежения прозорец. Белите пъртини и леките вихрушки радваха окото ми. Поглеждайки към небето, наблюдавах как снежинките се носят из въздуха и падат стремително надолу, си представям как летя с ракета към небесата. Усещаше се сякаш бях поела към Лапландия, но никога мечтата ми не се осъществи. Докато бях на пет години, Коледа беше времето в годината, през което изпитвах най-голямо вълнение, защото до този момент, получавах така скъпите за мен твои подаръци, които аз пазех и ценях. Толкова много ми харесваха, че от страх и опасение да не ги повредя, аз рядко играех с тях. Когато навърших шест години, отново очаквах да получа красиво опакована кутия, която да разопаковам. За жалост аз само надничах всеки следващ час под елхата, но без резултат. Може би по света има много деца, които така са изгубили вярата и доверието си в теб. Децата в хилядите сиропиталища из целия свят жадуват да чуят коледен звън, да гледат коледни филми, да мечтаят, да правят снежни човеци, да чуят гръмкия ти смях или песента на звънците. Но най- силно от всички коледни подаръци те жадуват за здраво семейство и място, което да наричат свой дом.
Аз вече пораснах и макар не всеки магазин да е украсен, и не всеки дух приповдигнат, аз успях да съхраня детското в себе си и да не те затрия от сърцето си. Силно вярвам в магията на Коледа и знам, че ти си човекът, Дядо Коледа, който ще върне аромата на приказка. С големи очаквания се надявам да изпълниш моите желания. Нека само мисълта за светлината на Коледа изпепели лошите мисли на хората, тяхната злоба, егоизъм, лицемерие. Нека няма дете без покрив над главата си и трапеза без усмивки и благодарност. Нека Лапландия е желана дестинация дори през лятото само защото ще очакваш всеки свой почитател. Нека говорещите пъргави елени се продават по рафтовете във вид на пухени играчки, които да топлят децата през студените декемврийски дни. Накарай майките да нашепват името ти на своите рожби не само по Коледа, а децата да четат книгите, разказващи за празника, тъй, че те вече да не събират праха по етажерките на отдавна недокосваната библиотека. Тези подаръци са безценни и повярвай ми ще бъдат оценени.
С много обич,
твой верен приятел,
Виктория
