Вицепрезидентът предлага икономически и социален щаб за справяне с кризата

Снимка: Infomreja.bg

Спешни икономически мерки са необходими. Социалната криза чука на вратата ни, убедена е Илияна Йотова

Създаването на икономически и социален щаб за управление на кризата, който да взема своевременни решения с широко обсъждане, предложи вицепрезидентът Илияна Йотова на експертна дискусия „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“, която се проведе под егидата на държавния глава. „Това е първата такава широка дискусия в последните два месеца, която поставя въпроси, засягащи живота на всеки един от нас“, подчерта Илияна Йотова.

Вицепрезидентът е категорична, че досегашните мерки ще се обезсмислят, ако не се продължи тяхното разумно спазване и не се потърсят правилните икономически решения. „Кризата трябва да бъде управлявана, икономическите решения не трябва да се поставят в зависимост от дневната епидемиологична обстановка“, посочи Илияна Йотова. По думите на вицепрезидента България трябва да премине през два етапа. Първи – изолация и максимално ограничаване на разпространението на заразата и първи стъпки към стабилизация. Втори – съвземане, трайни мерки и възстановяване, подем. Илияна Йотова подчерта, че България няма ясен план за икономическо възстановяване, липсва елементарна хронограма как се излиза от кризата.

Вицепрезидентът посочи, че Националният икономически съвет към министъра на икономиката не е свикван нито веднъж в кризата, а последното му заседание е от септември миналата година. „Да не би икономически щаб не се създава заради страха от осветяване на различни решения и нежеланието за прозрачност“, запита риторично вицепрезидентът Йотова.

В изказването си Илияна Йотова изброи редица икономически мерки, предприети от европейски правителства още при въвеждането на извънредно положение, като например т.нар. икономически и финансов щит на полското правителство, за да може държавата да съществува и след пандемията.

Спешни икономически мерки са необходими заради чукащата на вратата социална криза и за да не се задълбочат настоящите проблеми, убедена е вицепрезидентът. „Кризата не трябва да води до още по-голямо вторично обедняване, до задълбочаване на съществуващите неравенства в доходите“, посочи Илияна Йотова и цитира данни, според които България е на последните места в Европа. „Как кризата и липсващите социално-икономически мерки се отразяват на тези класации? Работещите бедни и възрастните хора ще бъдат най-засегнати“, отбеляза вицепрезидентът.

Илияна Йотова посочи като приоритет спасяването на малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на българската икономика. Вицепрезидентът предлага и някои конкретни мерки, сред които освобождаване от вноските за социално осигуряване на самонаетите лица и микропредприемачите, специално кооперациите, които отбелязват срив в приходите си с 50%; специални условия за заеми на малките предприятия, при много по-облекчен режим от досегашния, както и за току-що проходилите малки фирми, най-вече в областта на технологиите; грантова политика на правителството поне за една година.

Вицепрезидентът е категорична, че е необходимо специално законодателство за заетост в извънредните обстоятелства. Мярката 60/40 можеше да бъде по-гъвкава според спецификата на компаниите и предприятията, смята Илияна Йотова. Вицепрезидентът предлага обезщетение, а не заем, при спиране на работа – основно за хората, работещи в сектора на културата. И още – поне три пъти безвъзмездна помощ за самонаетите лица, а не заеми, ако нямат доходи през този период. Вицепрезидентът Йотова предлага и увеличение на заплатите на тези, които не могат да работят онлайн по време на изолацията, „на хората от втора линия – от касиерката в супермаркета до шофьорите на градския транспорт, на хората на полето, на доставчиците, на служителите от интернет и телевизиите“.

„Когато се предлагат мерки, отговорът винаги е, че няма пари. Нека да помислим откъде може да дойдат. Миналия месец Еврокомисията реши отпускането на 100 млрд. евро по т.нар. фонд SURE, по който държавите да кандидатстват с проекти в подкрепа на малкия и средния бизнес за запазване на работните места“, заяви Илияна Йотова и подчерта, че очевидно България няма готовността за кандидатстване.  Вицепрезидентът е категорична, че България трябва разумно да използва предоставените възможности от Европейския съюз за справяне с кризата и да има ясна отчетност на средствата и анализ на ефекта.

В изложението си Илияна Йотова постави въпроса за състоянието на българската здравна система, която до този момент въпреки всичко успява да се справи. Вицепрезидентът настоява за увеличаване на разходите за здраве и за адекватно заплащане на медицинските специалисти и стимули за техните семейства.

Вицепрезидентът изтъкна, че последната публична дискусия за здравна реформа е от юли 2019 г., а са необходими по-планови и по-отговорни решения по отношение на системата на здравеопазването. Илияна Йотова припомни намеренията на зам.-министъра на здравеопазването Жени Начева за ликвидиране на общинските болници и закриването на легла.

Вицепрезидентът е категорична, че трябва да има таван на цените и ясни критерии за качество на предпазните маски. „В супермаркетите се предлагат със съмнително качество, на високи цени. Едновременно с това в болниците по страната не достигат, за социалните домове да не говорим. Трябва да се дават безплатно в хранителните магазини, в транспорта“, посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът обърна внимание и на въпроса със задължителното тестване за COVID-19 при постъпване в болници. „Пакетът от дейности, които да се поемат от НЗОК, така и не бе приет. Всеки, който влиза в болница, ще си плаща от джоба“, заяви вицепрезидентът.

Темата за политическите ефекти от кризата и човешките права също беше акцент в изказването на Илияна Йотова. „Това са въпроси, които заслужават отделна дискусия. Само ще подчертая изкушението на властта в световен план да се възползва от короната – това не е само игра на думи“, подчерта вицепрезидентът.

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd