За пета година в комплекс „Хелиос” (ММЦ) в Приморско се проведе Детски фолклорен фестивал „Орфей пее с морето”. Фестивалът се организира абсолютно безвъзмездно от варненския бизнесмен Пламен Георгиев („ПГА – Тур” ЕООД), който събира деца и младежи от различни краища на България (особено от отдалечени селища от Родопите), занимаващи се самодейно с български музикален и танцов фолклор – подсигурява им тридневен пансион и възможност за среща и изява, за празник.
Преживяването е не само в сценичното представяне във фестивалните вечери, но и в първата среща с морето за някои от децата-участници. Мотивацията за съществуването на този фестивал е потребността от стимулиране на отношението на българските деца към традиционната ни музика и танц, а „Орфей пее с морето” е именно такава сцена, на която децата се изявяват, пеят български народни песни, играят български хорá, срещат се със свои връстници от близки или далечни селища, преживяват три дни, изпълнени с вълнение и емоции.
„Повечето хора в България правят фестивали за пари, ние решихме да го направим благотворително. Фестивалът е национален, само за български деца и само за фолклор, защото сега думата фестивал е много размита. По този начин се подкрепя българския фолклор, който ни е съхранил през вековете. Всеки човек трябва да стане по-добър и това е един възможен начин” – споделя Пламен Георгиев.
Тази година сред участниците бяха самодейни певчески и танцови групи от гр. Казанлък, гр. Смолян, гр. Самоков, с. Болярци, Пловдивско, с. Гавраилово, Сливенско, с. Карабунар, Пазарджишко, гр. Чепеларе, Смолянско, с. Оряховец, Смолянско, с. Баните, Смолянско, с. Дрангово, Пловдивско, с. Драгиново, Велинградско, гр. Джебел, Кърджалийско и др. Инструментът-емблема на фестивала е родопската каба гайда – тя прозвуча и в индивидуални изпълнения, но и в гайдарски състав (от гр. Чепеларе).
Със своите весели имена и с прекрасните си изпълнения внесоха много настроение във фестивала, но се представиха и на много добро професионално ниво и два състава от Благоевградско – фолклорен танцов ансамбъл „Веселие” от гр. Симитли и фолклорен танцов състав „Веселяче” от Кресна. Ръководителите им, Любомир и Калина Марянски, са младо семейство, завършили хореография при проф. Йордан Янакиев в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград. Те имат професионален опит за кратко като танцьори в Ансамбъл „Пирин”, но бързо разбират, че друго е тяхното призвание – да предават знанието си, да учат, да привличат децата към българския народен танц. И така през 1998 г. създават първия частен ансамбъл в гр. Симитли с веселото име „Веселие”, защото самите те се веселят и се радват на работата си и защото много им се иска и децата да изпитват това удоволствие от танца, което те в работата си им предават. В своята 14-годишна история ансамбълът се разраства – днес наброява 120 деца в различни възрастови групи, но в историята му са вписани над 500 деца, преминали през неговата школа.
Множат се участията на ансамбъла в региона – както на всички празници и поводи в Симитли, Благоевград, Петрич, Кресна, Микрево, Дрен, Жиленци, но и в цяла България – в София и Велико Търново или например живописния фестивал-надиграване „Оро се вие, цървули се кинат” в Първомай, така и в чужбина – Франция, Испания, Италия, Унгария... Балканите също са обиколени – и Румъния, и Гърция, и Турция, и Хърватия... Македония е една от най-честите дестинации, а последното участие на ансъмбъла е в Сърбия – в Шабац и Младеновац и в Хърватия. През 2004 г. семейство Марянови се захваща и с танцовия състав в Кресна отново с веселото име „Веселяче” – поемат го от свой колега, който заминава за чужбина. И там децата са немалко – около 60, а това е впечатляващо за малко селище като Кресна. И не само това, работата на Любомир и Калина се разширява и в община Струмяни, и пак в името на това, на което са се посветили.
Репертоарът на ансамбъл „Веселие” – гр. Симитри е доста богат и той не е само от региона – играят се танци и постановки от цяла България, най-вече собствена хореография на Любомир и Калина Марянски, но и от познати хореографи като проф. Й. Янакиев, проф. Н. Цветков, проф. К. Дженев, Маргарита Дикова. В Приморско освен македонски игри от Пиринския край, видяхме например и северняшки и тракийски танци.
Възпитаници на „Веселие” и „Веселяче” продължават своите професионални занимания в Националното училище за танцово изкуство в София, в Югозападния университет „Н. Рилски” в Благоевград, дори в Ансамбъл „Пирин” или като преподаватели в школи по народни танци. И това е гордост за техните учители.
Всъщност фестивалът „Орфей пее с морето” има и тази мисия – освен да среща деца и преподаватели от различни краища на България, които се сприятеляват, обменят опит и впечатления, да създаде професионален контакт на самодейци от читалища със специализираните училища за народна музика у нас. Съорганизатори на фестивала са двете Национални музикални училища за фолклорни изкуства – в гр. Котел и в с. Широка лъка и техните директори са част от журито на фестивала. От двете училища ежегодни гости на фестивала са представителни състави и солисти със своите изпълнения – именно те откриха фестивала на 3 септември, а за участниците от читалища и самодейни състави това е пример за възможностите за развитие, усъвършенстване и професионализиране на заниманията с музикален и танцов фолклор. Мария Градешлиева, директор на НУФИ „Ф. Кутев”, гр. Котел, разказва: „И наистина тук на фестивала виждаме много деца, които пеят със сърцата си, защото са го усетили фолклора, те са там на място, усещат го, живеят. За нас, които се занимаваме професионално с фолклор, е много интересно, защото чувстваме едни много впечатляващи чисти, бистри, ярки гласове, виждаме танцьори, които играят не по конец, а всеки преживява и го показва чрез движенията си.
Нашата цел като професионалисти е да покажем как на едно друго професионално ниво на обучение децата се развиват. Това е част от идеята – да подберем онези уникални деца, които наистина носят чистото в себе си. Имаме няколко такива успешни попадения, щастливи сме, че все повече ръководители се амбицират и във всяко следващо издание показват нов тип неща. Този фестивал е място за срещи и контакти и те са трайни във времето, има обмен на мисли, на идеи, на деца, тръгваме си оттук обогатени”.
Стоянка Тенова, директор на НУФИ – Широка Лъка, изтъква именно ролята на ръководителите на съставите – на хората, работещи с деца: „Аз лично се прекланям пред труда на всеки един ръководител, това е една апостолска дейност, да се привличат децата за фолклор, от малки населени места като Малка Арда, Припек... Тези райони икономически са в тежко състояние и това, че те имат възможност за тези дни да представят своето изкуство ме прави изключително горда.”
И още едни деца имаха възможност да се изяват на тазгодишния фестивал „Орфей пее с морето” – децата от дома за деца и младежи с умствена изостаналост „Св. Пантелеймон” в с. Видраре, общ. Правец, обл. Софийска. Тяхното изпълнение на „Лиляно моме” създаде особено емоционална атмосфера, изправи на крака публика, ръководители, участници, които с аплодисментите си подкрепиха смелостта на тези деца да се изявят на сцената, да станат част от музикално-танцовото фолклорно преживяване в Приморско. А някои от тях се качиха на сцената с инвалидните си колички...
Споделеността на вълнението от българския музикален и танцов фолклор беше във въздуха – всяка от фестивалните вечери завършваше със спонтанни хорá след програмата. Радостта от морето, от срещите и най-вече от музиката, сближаваше децата, а истинската кулминация беше в последната вечер след награждаването на участниците. В последните две години по идея на Катя Барулова, диригент на хора в НУФИ „Ф. Кутев” – гр. Котел, и един от най-сърцатите организатори на фестивала, в последната вечер се организираха надпявания, надсвирвания и надигравания.
Тази година надсвирването между деца-изпълнители на каба гайда огласи цяло Приморско, надиграването по двойки в две възрастови групи – до 10 и над 10 години покачи адреналина на всички присъстващи, изкушени от танца, а особено интересна беше надпреварата на тема „Най-добрият начин, по който бих представил България”. Песни, стихотворения и импровизирани изпълнения бяха отговорите на това предизвикателство и всички се чувстваха горди, че са българи. Някои дори твориха стихотворения на плажа...
Както всяка година, и след „Орфей пее с морето” 2012 всички си тръгнаха щастливи с прекрасен спомен от морето, от музиката и танците на своите нови приятели, от радостта от заниманията с български фолклор.
За първи път на тазгодишното издание на фестивала присъстваше и представител на Министерството на образованието, младежка и науката и дано този наистина успешен форум получи и институционална подкрепа. На въпроса ми дали ще издържи и в бъдеще да продължи с организацията на фестивала Пламен Георгиев ми отговори така: „Докато можем да си позволим – да. Защото всяко едно самосъзнание трябва да остане в будно състояние, да се види, че има взаимосвързано процеси, има обмен на енергии, на любов, има отношения, с една дума – ако всеки се събуди, можем да си подкрепяме децата, не е толкова сложно”.
