Eдин от най-добрите джаз музиканти в България е от Благоевград. Венцислав Благоев, който е свирил с тромпета си на всички големи джаз сцени в България и Европа и е партнирал на джаз светила като Ранди Брекър, Лари Кориел, Аирто Морейра, Чико Фрийман, Ари Роланд и Боб Уилбър, тази година постави началото на джаз фестивал в родния си град. Джаз панорамата в Благоевград се превърна в най-значимото събитие от Майските празници на културата, организирани от Общината. Откритата сцена на площад „Георги Измирлиев” събра най-брилянтните музиканти, оформили днешния образ на джаза в България и света. Кулминацията на феста бе съвместният концерт на двамата тромпетисти – Венци Благоев и петкратния носител на „Грами” за джаз Ранди Брекър. Благоевградският тамбурист Валери Димчев обедини на сцената виртуози от четири балкански страни, а изпълнението на Васил Петров и триото на пианиста Ангел Заберски омагьоса и най-закоравелите към тази музика сърца.
Венцислав Благоев е роден през 1967 г. в Благоевград. Хваща тромпета 9-годишен и оттогава не се разделя с него. Година по-късно започва обучението си в Музикалната школа при проф. Петър Кърпаров. През 1992 г. завършва Националната музикална академия в София, а след това е студент в джаз-отдела на Bruckner Konservatorium-Linz, Австрия. От 1991 до 1996 г. той е солист в Симфоничния оркестър на Българската армия, работи като лидер на Phantasialand Dixie Band в Кьолн, Германия /в годините 1997-2000/. Свири с джаз, фолк и симфонични оркестри в Австрия, Германия, Франция, Гърция, Италия, Румъния, Белгия, Канада...
През миналата година Венци Благоев бе удостоен с Кристална лира за джаз.
Венци, как се реши в центъра на Пиринска Македония, където се слуша масово фолклорна музика, да предложиш джаз?
Предизвикателството определено си струваше. Получи се един силен фестивал с много сериозно участие. В момента в България с подобни джаз фестивали могат да се похвалят единствено Пловдив, Русе, Варна и София, така че и Благоевград заслужава да има такъв фестивал. Тук има толкова студенти, на които е хубаво да се покаже стойностна музика. След няколко месеца работа с Община Благоевград и организационния екип, в който бяха още Валери Димчев, Боби Янев и Венелин Траянов, мисля, че успяхме да подобрим имиджа на града си. Наскоро участвах в тридневния джаз маратон в Стара Загора, където организирам всеки месец концерти. Там колегите с искрена завист споделяха, че всяка вечер са гледали по телевизията благоевградския фестивал. „Джаз панорама - Благоевград 2011” вече е запазена марка. Идеята е фестивалът да събира български с европейски и американски музиканти, а мисията - да толерира местните изпълнители. Без подкрепа за родните музиканти няма развитие. Иначе ще сме бананова република. Практика в София е да се канят страшно скъпи групи, които струват по 50-100 хил. евро. Естествено някой прибира половината от тези пари след това. За концерта си със Стинг музикантите от Софийска филхармония взеха унизителните 200 лв., а Горан Брегович взе за участитето си в новогодишната програма през 2009 г. 100 хил. евро. Това е безумие. С тези пари можеха да се подкрепят всички филхармонии, държавни ансамбли и фолклорни групи и да стане много по-добро шоу. Това, което правим в Пловдив, Русе, Варна, а вече и в Благоевград, всъщност е подкрепа за българските музиканти.
Ако на откриването на фестивала в Благоевград дойдоха много хора, някои от тях вероятно и от любопиство към новото културно събитие в града, то в останалите два фестивални дни публиката не само че не намаля, но стана по-многобройна. Имаше доста хора от региона, от Кюстендил, Дупница, София, Скопие, Пловдив и Русе дори, дошли специално за събитието. Това означава, че джазът има немалко почитатели тук, които имат нужда от тази музика и от този фестивал.
Разбира се, джазът трябва да го има. Той е нещо актуално. Седим сега зад тази сграда /Камерна опера/, в която започнах да свиря в симфоничен оркестър, впоследствие беше младежки оркестър, който пък стана основата на камерната опера. Повечето от тогавашните ми батковци, които бяха студенти, сега са на щат в операта. Страхотно е, че градът има опера. Аз също съм симфоничен музикант, свирил съм опери в цяла Европа, но мисля, че формулата е друга. Формулата е да се правят представления, които пълнят залата. Същото е и с джаза. Като поканим тук Живко Петров, Камелия Тодорова и Ранди Брекър, нормално е хората да искат да ги гледат. Това е пътят – задължително със спонсори и с дотация. Защото това не е чалга, която е като онази трева - троскота, която трудно се изкоренява, защото си е вътре и корените й са навсякъде, има си я просто. Когато искаме хубаво вино, трябва да изкопаем троскота и да отглеждаме хубаво грозде.
Второто издание - ще го има ли, гледаш ли вече към него?
Ще го има, разбира се. Ще има и второ, и 22-ро, а може би и 202-ро, което няма да доживеем да видим. Вече има най-различни музиканти, които сами искат да участват тук догодина, но ние ще направим отново добра и различна селекция, за да бъде нивото най-малко като това на първото издание. Основният принцип, на който аз много ще държа, е подкрепа на местните музиканти - родени и израсли тук, които радват целия свят – те ще имат шанса да правят свои проекти в Благоевград. Боби Янев и неговия биг бенд, имаме един страхотен китарист, който живее в Канада, наскоро издаде диск - Антон Апостолов. Той свиреше във формацията на Валери Димчев. Ще опитаме да го привлечем. Венелин Траянов стрингс. Ще имаме американски и европейски звезди, както и тази година. От Франция ще има изпълнител, китарист от Словакия, когото ще поканим специално догодина. Преговаряме с музиканти вече, така че се надявам да стане отново уникален фестивал. Всички ни завиждат затова, че още на първото издание дойдоха Стефано Белмондо – тромпетист № 1 във Франция, и един от най-добрите тромпетисти за всички времена в джаза – Ранди Брекър. Звъняха ми доста хора, питаха: Ама как така успяхте да докарате тези музиканти още на първия фестивал? Ще разчитаме и на приятелски отношения, така че много хора ще направят финансовия компромис да участват във фестивала, за да го подкрепят.
Кога чу джаз за първи път, Венци?
За джаз чух за първи път през 1977 г. Трети клас съм бил. В едно от двете села – Брезница или Корница, не помня точно, с духовия оркестър /пионерски тогава/ на Георги Любенов. Бяхме там точно на 3 март. Политиката беше такава. Докато си чакахме реда да изсвирим маршовете, по-големите тромпетисти от оркестъра засвириха една мелодийка. Всички я бяха научили - един популярен рагтайм – „Йес, сър”, който се свири на много места по света /започва да я тананика/. И както си я свиреха, я научих и аз. Тогава за първи път усетих суинга. Много интересно, не го чух в Благоевград, а в едно село, с оркестъра на Първо основно училище. С Любенов свирехме най-различна музика. Например имахме един рокендрол, инструментално аранжиран от от един от хората, които създадоха българския поп фолк – Николай Ваклинов. Тогава Ваклинов беше току-що завършил университета в Пловдив и беше с хубава младежка енергия. В последните години се отдаде предимно на авторската македонска песен. Сега е в София. Но по онова време, като всеки млад човек, имаше и други амбиции - да свири и аранжира различна музика. Любопитно е, че преди раждането на поп фолка тези автори са писали друга музика. Всъщност Николай Ваклинов е прекрасен човек и музикант. Той е учил заедно с Марио Станчев, който пък е един от най-добрите ни джаз пианисти и декан на джаз-отдела на Лионската консерватория. Та такива неща се случваха в духовия оркестър. Зарибявахме се постепенно към джаза. Свирехме и народна музика, аранжирана от Кирил Стефанов. Свирехме непрекъснато. Културната политика тогава беше такава, че имаше духови оркестри, ходехме по празници на духовите оркестри, имаше симфоничен оркестър в града. Репетирахме в Ловния дом, в читалището - и с Любенов, и с Георги Нешев. Така постепенно станах един комплексно развит музикант. Нямаше да е така, ако бях отишъл в музикално училище и свирех само класика и някой ме натискаше: Ще свириш само Хайдн – другото пречи! Георги Любенов и професор Кърпаров показваха и други пътища. После свирих в градския духов оркестър. Там също свирехме и други неща, не само хора и валсове.
А как стана с тромпета, ти ли го избра?
Тромпета срещнах в 3 клас. Не го избрах аз, даде ми го Георги Любенов. Той раздаваше инструментите. Той преценяваше кой на какъв инструмент да свири: Ти си по-як – взимаш баритона, ти си несериозен („гангстер”, както ги наричаше) – на теб барабан или туба.
Как Любенов реши, че ти трябва да свириш на тромпет?
Аз бях от добрите и получих тромпета. Имах неговата протекция винаги.
Слушаше ли се в твоето семейство джаз?
Почти не. Слушаше се Радио Благоевград. Имам далечни роднини, които са музиканти. Но с баща ми пеехме стари градски песни много често, предимно вечер. Хубаво беше. Когато станах тинейджър, започнах да свиря на китара. В казармата пък отидох в народния оркестър на ГУСВ /Главно управление „Строителни войски”/. Там беше част от музикалния елит на тази възраст – 17-18-годишните момчета. Да свирим беше един от начините да изкараме по-леко казармата и да не загубим форма. Там бях с Наско Гунов, Боби Йоцов, Велизар Бинев, Богомил Спиров... А като студент в консерваторията в София вече ходех по фестивали със студентски формации, впоследствие с професионални. И се започна – свирех джаз и симфонична музика къде ли не, в Скопие и в Солун, които са не по-малки центрове и на фолклорната музика. И с леко разочарование се сещах, че тук, в Благоевград, никога не свиря. По-късно моите приятели от духовия оркестър се превърнаха в Биг бенд и започнаха от време на време да ме канят, един-два пъти годишно, но бе време и за нещо по-голямо, по-истинско, което да събере наистина елита на българския и световния джаз. Знаем, че фестивалът в Банско е трън в очите на благоевградчани. И затова направихме нашия, и го направихме по-добър, по-стилен. Защото е с местни сили. Над половината от участниците в „Джаз панорама 2011” бяха от Благоевград.
Идолите ти в джаза?
Много са: Луис Армстронг, Дизи Гилеспи, Ранди Брекър, Уинтън Марсалис... А ако ме питаш кой е любимият ми тромпетист – той стои срещу теб. Знаеш ли, много от нашите песни - и народни, и стари градски, са с хармонична структура, благодатна за джаз импровизация. Неслучайно и с Ари Роланд, и с Ранди Брекър изсвирихме аранжимента ми на "Биляна платно белеше".
Какво се случва с джаза в България, не са ли твърде малко местата, на които човек може да слуша джаз и да се порадва на младите ни джаз надежди?
В момента джазът е в страхотен апогей. Има няколко града, в които се развиват изключително добри млади музиканти. Щом се научат да свирят и завършат музикало училище или консерватория, отиват да учат в Америка, Германия и Холандия. Някои се връщат, други остават там. Но основните места, където се развиват джаз музикантите, са местата, където джазът има традиции - Пловдив, Русе и София, отскоро и Стара Загора. Веселина Кацарова – най-голямото сопрано на нашето време, е от Стара Загора. Но е израснала в град, в който 50 години преди раждането й е имало опера. Медиите също са много важни за това джазът да достига до по-голяма аудитория. След джаз панорамата тук Радио Благоевград може да излъчва изпълнения от фестивала и мисля, че ще го правят. Канал „Пирин” с гордост излъчва новата си продукция, заснета пред фонтаните. В София единствено програма „Христо Ботев“ излъчва качествена музика, а частните радиа първо премислят финансовия интерес, а не какъв музикален вкус ще възпитават. Като пусна станциите в Благоевград, си мисля, че няма много голям избор да се чуе качествена музика. Разчитам на моите приятели от Радио Благоевград - хора, които по някакъв начин са призвани да подкрепят културата.
След като стана ясно, че в Благоевград има достатъчно джазмени, не смяташ ли, че те трябва да имат свой клуб, където да слушат джаз на живо?
В София, Пловдив, Велико Търново, Русе има доста заведения, в които се свири жива класическа и джаз музика. И тук би могло да се получи. В Благоевград тази роля частично играе пиано барът . Ръководят го интелигентни момчета. От време на време канят мои приятели, които свирят поп и рок. Може би трябва да поговоря с тях и да започнем веднъж или два пъти месечно да правим това, което се правеше на фестивала. Или пък да организираме периодични концерти – в Младежкия дом, музея или университетите. Преди фестивала ние направихме сериозна предварителна подготовка. В АУБ имахме концерт преди 2 години с Митко Бодуров, в зала „Яворов” миналата година с Ари Роланд квартет, така че не сме се хвърлили да правим някакъв експеримент. Разбрах, че и в Кюстендил, и в Гоце Делчев има немалко джаз почитатели, с някои от тях се запознах по време на панорамата в Благоевград. Джаз ваксината трябва да се разпространява, за да намалим заразените от Вируса на чалгата.
Последно на коя сцена беше?
Вече сме в активния сезон, в който започват фестивалите. След джаз панорамата в Благоевград имах концерти в София, след което за 10-ина дни бях на кораб в Скандинавия, обиколих всички столици, свирих с Милчо Левиев във Варна, направихме тридневен джаз маратон в Стара Загора с мои приятели и с малка помощ от тяхната община. Малко общини правят това, което направи нашата. Наистина трябва много специално да благодаря за подкрепата на Община Благоевград, без която фестивалът нямаше да се случи. Бяха поканени много български музиканти, които получиха достойни хонорари. Особено важно е, че благодарение на Общината концертите бяха с вход свободен! Това е успешната формула – хубавият, човешкият фестивал и съм сигурен, че музикантите ще дойдат отново. И публиката ще дойде, и ще е дори повече! Преди няколко дни бабувахме успешно и на А tо JazZ фестивала в Докторската градина – другият новороден фестивал. Там свирих с Антони Дончев и моят Мейнстрийм джазтет. Беше вълнуващо да се видят хиляди хора, дошли да слушат джаз. Джазът не е елитарна музика, но има нужда от специално отношение, за да достига до хората. Джазът е наистина зар`азен, дори по-зар`азен от чалгата, но трябва да му се даде шанс и пространство.
Ти имаш 17-годишен син. Отишла ли е някаква част от твоята музикалност към него?
Определено е отишла. Синът ми свири на китара и музиката не му е безразлична. В последно време започна да отделя доста време за изучаването на класиката и джаза, което много ме радва.
Намираш ли време да релаксираш от цялата динамика, с която е свързано ежедневието ти, как разпускаш напрежението?
Най-добрият начин е зареждането, което се случва, когато си дойда вкъщи, тук си почивам. Качвам се на покрива и си свиря – без телевизия, без интернет. Връзката ми с тромпета е много силна и аз най-добре се отпускам с него. С него си вадя хляба, той ми е и напрежението, и насладата. Може би трябва да наблегна на разходките, но проблемът при тях е, че не можеш да свириш.
