То стоеше приветливо няколко десетилетия в градинката пред входа на Железничарския дом в Кюстендил – едно бяло мраморно момиче със стомна в ръце и с четириног приятел в нозете му. Украсяваше една от уличните градски чешми, каквито някога ги имаше много, а сега са по-малко от пръстите на едната ръка. Бдеше там и денем, и нощем над студената кюстендилска вода за пиене и срещу един от най-горещите минерални лечебни извори. Гостите на града, които идваха да се лекуват тук, непременно се снимаха с него и отнасяха красив спомен от града с хубавата вода, хубавите чешми и хубавите девойки.
Тази нощ обаче някой е посякъл бялото мраморно момиче. Тротоарните плочи около чешмата са разкопани – вероятно, за да бъдат сменени, а самата чешма е вандалски съборена. Момичето го няма. Останала е само съвсем малка част от краката му и вярното куче до тях. Скулпторът Валентин Господинов минал оттам, видял грозната гледка и се ужасил, невярвайки на очите си. Това хладнокръвно убийство на едно произведение на изкуството, на един художествен знак от пейзажа на града е не тревожно, а отчайващо, почти проплака той. Не знае кой е авторът на тази творба и смята, че това няма значение - толкова малко културни щрихи останаха в кюстендилската градска атмосфера, че ако хуните бъдат оставени да къртят безнаказано, скоро нищо няма да има. И това дори няма да ни прави впечатление.