Наследници от фамилията Мехмедови след 39 години се върнаха за първи път в родното си село Петрелик, община Хаджидимово. На беседката край селото, под вековния чинар, те се събраха, за да си припомнят детските години и да се видят със стари приятели.
Организатор на срещата бе Мехмед Янузов, който до 1971 година също е живял в Петрелик, но след това си построил къща и се преместил със семейството си в Дъбница.
Янузов е познат в региона като животновъд, който отглежда голямо стадо кози. Произвежда и хубаво домашно козе сирене, което се харчи на пазара в Гоце Делчев буквално за минути.
Така освен с печено яре от собствената си кошара любезният домакин изненада скъпите си гости и със сирене, дини, домати и други зеленчуци домашно производство.
Гостенките от своя страна донесоха вкусна баница и запретнаха ръкави, като за нула време приготвиха салатите и подредиха богатата трапеза, за да остане повече време за спомени и сладка раздумка.
Двете сестри Рукие и Фатме Мехмедови, както и техният брат Гюнер се оказаха последните турци, живели в хаджидимовското село Петрелик. Те са се изселили в Турция през далечната 1974 година. Оттогава в Петрелик вече няма турско население, а само християнско.
Много от петреличани обаче помнят двете сестри и брат им. Дори днес наборите им от селото организираха нарочна среща с тримата на чаша кафе в местно заведение. Гостите донесоха скромни подаръци за бившите си съселяни и приятели, с които не са се виждали почти 40 години.
На емоционалната среща имаше разпознаване на забравени лица, имаше прегръдки, целувки и сълзи.
Рукие и Фатме живеят в големия и красив турски град Измир, а брат им – в Истанбул, разказаха те пред „ИНФОМРЕЖА“.
В България и в родното им село Петрелик идват за първи път след изселването. По документи са граждани на Турция. Правят опити да добият и българско гражданство, но на този етап законът не им позволява.
„Където и да сме по света, колкото и далече да сме от Петрелик, колкото и дълго да не сме идвали тук, родното село ще остане в сърцата ни завинаги. Имаме много приятели и съученици, имаме незабравими спомени, които сега оживяха, а на нас ни е мило и драго, че сме се върнали при корените си“, заявиха сестрите Рукие и Фатма. Брат им Гюнер пък доведе в Петрелик и красивата си жена Айля да види къде се е родил и израснал съпругът й.
Гюнер и Айля живеят в Истанбул. Той е бил 10-годишен, когато родителите му с изселнически визи решили да отидат да живеят в Турция. Въпреки че е бил малък, когато е напуснал селото, и до днес помни приятелите, с които е играл, низал тютюн и кръстосвал поляните и деретата край Петрелик.
Един от тях е Иван, за когото Гюнер разказва: ”Иван не ми е приятел, той е мой брат и днес аз съм много щастлив, че се виждаме живи и здрави след толкова много години. Вече сме пораснали мъже, с прошарени коси, но нищо не се е променило в отношенията ни“.
В Турция Гюнер Мехмедов е завършил военно училище, работил е като военен летец. Сега е пенсионер, но продължава да работи в турския Аерофлот. Той сподели, че освен заплатата си получава и над 2000 български лева пенсия.
„Устроихме се много добре в Истанбул, подредихме живота си и сме доволни. Държавата дава всички права и възможности на инициативните и отговорните, независимо дали са изселници, или са местни. Там не ни делят политиците, пък и ние, хората, не се делим. Живеем спокойно и си помагаме. Имаме жилища, имаме коли и всичко, което ни е необходимо, но не мога да скрия, че често мисля за България. Летял съм и сега летя често над Гоце Делчев и винаги съм се радвал на родния край от високо. В момента съм в отпуск и решихме със сестрите ми да дойдем тук при хората, с които преди години сме делили залъка си“, сподели Гюнер.
Той твърди, че от високо винаги разпознавал Гоце Делчев по военното летище и не пропускал да се похвали на колегите: „Ей, тук съм се родил“.
Гюнер Мехмедов обаче е разочарован, че хората в родния му край продължават да са бедни и по първобитен начин – с коне и каруци, да обработват земята си, както е било и преди 39 години, а плодните дръвчета покрай Петрелик – ябълки, круши и джанки, от които като малък е брал плодове, да са унищожени и отсечени от недобросъвестни хора.
Той обаче се зарадва особено на запазения вековен чинар край селото, където е направена беседка за отдих. Чинарът е на повече от 500 години според разказите на най-възрастните хора от Петрелик.
Най-голямата сестра на Гюнер – Рукие, е била в 10-и клас, когато семейството напуснало България. Учила е в гимназията „Яне Сандански“ в Гоце Делчев и била на квартира в къщата на родителите на бившия заместник-областен управител Димитър Божиков, който в момента оглавява БЧК в област Благоевград.
„Още на следващия ден, след като пристигнахме, отидох да видя хазяйката ми. Срещнах се и с мои приятелки съученички, с които бяхме като сестри. В Турция завърших средното си образование и почти не съм работила. Занимавах се с децата, с домакинството. Родителите ни починаха. В Измир имаме няколко къщи, апартаменти и не сме лишени от нищо. Но не забравяме и за миг България, родния край, роднините и приятелите. Жалко е, че свършва отпуската на брат ми и трябва да се прибираме“, каза Рукие.
Най-емоционална обаче се оказа Фатме. Тя се пенсионирала на 50-годишна възраст и сега получавала пенсия над 1000 български лева. Работила е като продавач в трикотажен магазин. Има две деца. Дъщеря й е учителка, а синът й – военен.
„Всеки е със собствено жилище и със собствена кола. В Турция прегледите в държавните болници са безплатни, но в частните е много скъпо. С идването си на власт Реджеп Ердоган въведе да плащаме и процент от лекарствата, преди това бяха напълно безплатни, особено за пенсионерите. Скоро оперирах ставата на крака си и не дадох и стотинка за операцията. Големите отгоре ни делят заради политиката. И в България знам, че е така, но нас, хората, никой не може да ни раздели. На нас не ни трябва политика, ние сме братя и сестри. В Петрелик сме живели с християните като едно семейство. Като свършим с копаенето или брането на тютюна по-рано от комшиите, всички отивахме на техните ниви да им помагаме. Като нанижехме тютюна, майка ми и баща ми ни пращаха да помагаме на съседите да свършат и те с работата и след това да си играем с децата. На Байрам, на Коледа и на Великден празнувахме всички заедно. Никой не ни каза вие сте турци и няма да идвате в нашата къща или нашите деца няма да играят с вашите. Сега виждам промяна в отношението между хората от нашия край. Като че ли са станали по-завистливи, по-груби, по-надменни и което е най-лошото – делят се на етнически и политически признак“, смята Фатме.
От 1994 година в Турция живее и Шукрие Гъриб. Тя и съпругът й Бюйнами също бяха част от компанията под вековния чинар. Зимата Шукрие е в Турция, но през лятото е в родното си село Хвостяне, където съпругът й е учител в местното училище. Децата на Шукрие и Бюйнами живеят в Турция, а наскоро им се родили и внучки близначки. Дядо им още не ги е виждал.
Шукрие пътува много и не оставя без надзор и двата си дома - в Турция и в Хвостяне. През лятото със съпруга й сеят голяма градина със зеленчуци, част от които продават на пазара. Двамата са с двойно гражданство.
„Още една година ми остава да се пенсионирам и тогава сигурно и аз ще отида при семейството и децата ми в Турция“, коментира учителят от Хвостяне, накогото гостуват Гюнер, съпругата му и двете му сестри Рукие и Фатме.
Село Петрелик се намира в планински район в община Хаджидимово и е само на 3 километра от гръцката граница. През 1889 година Стефан Веркович в Топографическо-етнографическия си очерк – „Македония“, е отбелязал, че в село Петрелик има 12 български и 70 турски къщи. В момента в Петрелик живеят около 200 жители – християни. Последните турски семейства са напуснали къщите и имотите си през 1974 година и са се изселили в Турция и в селата Дъбница, Хвостяне и Блатска.
