В памет на Владимир Димитров-Майстора

Уважаеми българи, жители на община Радомир,

Днес е ден, в който трябва да си спомним за великия, неповторимия, одухотворения майстор на четката, с бяла брада и библейска фигура - Владимир Димитров - Майстора.

Изтъкнат български художник – една от най-светлите фигури на родната ни култура, изумила света с изразителни, топли цветове, поднесени с финес.

Роден в семейство на бежанци от Македония, той заживява в Кюстендил, в античния град на изворите. Там, където са гърмели колелата на римски колесници, шумели са празненства и са звънтели мечове. Или легендите за Цар Шишман, които са разказвани на каменните чешми.

Дали тези исторически факти са привлекли вниманието му, за да участва като доброволец в Балканската и в Първата световна война, можем само да гадаем.

След тези събития завършва Националната художествена академия с доброволно събрани средства, когато е бил писар в Кюстендилския окръжен съд, а след завършването си се установява да живее в с. Шишковци, привлечен от прекрасната природа и от плодородието на Кюстендилския край - кътче от българската земя.

Цялата любов на Владимир Димитров-Майстора към българската жена е вплетена в изящните му пълнокръвни, уникални картини, наситени с топли цветове в портретите на неговите мадони от Шишковци, но той рисува и радомирски мадони от с. Дивля, Радомирско, които били сестри.

Начинът, по който той ги изразява, ги идеализира и доближава българката до физическата, но и до духовната и моралната красота, което се явява уникален връх на портретната му живопис.

Картините му са най-изящното обяснение в любов, което българката е получавала някога.

И ето какво казва той: ”Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет, но душата му да изпишеш, е трудно.” А относно пейзажния си жанр Майстора споделя: ”Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин… Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки и как земята ликува!”

Владимир Димитров като студент е печелел всички конкурси и оттам му излиза името Майстора. Той е носител на много награди ордени, като Заслужил художник, Народен художник, орден „Кирил и Методий” - първа степен, орден „Република България” и др.

Ето защо днес трябва дълбоко да се поклоним пред този велик българин!

Интересно ще бъде да прочетем и следните редове, написани от поета Георги Струмски по картини на Майстора:

„Мамо,

колко си хубава

мамо,

Като светица,но по-добра

Слънчогледи зад твоето рамо

са преплетени, като гора

Нека времето си отива .

Мамо,

Аз ще си тръгна, но ти

Остани в тая грейнала нива,

Твойта ружа не ще прецъфти.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK