Първоначално в църквата не са съществували стенописи.
Наосът бил измазан с бяла варова мазилка (В скорошна реставрация наосът отново е варосан, защото иконите, изрисувани през 1955 г., започнали да губят облик, заради некачествените бои).
Само около прозорците са били изрисувани декоративни орнаменти от растителни мотиви, най-вероятно направени от уста Велян.
След завърщането си от Западна Европа Тома Вишанов поставя началото на дейността на Банската художествена школа. Този художествен подем се съчетава перфектно с нуждата църквата да се сдобие с красиви икони и стенописи.
Тома Вишанов е име, което не може да бъде пропуснато, защото той е „началото” не само за банските художници, а и прародител на братя Молерови, които не продължават занаята му.
Вишанов създава в храма „Св. Троица” иконите : „Кръщение Христово”, „Сретение Господне“ , „Възкресение на Лазар”.
Дело на сина на Тома – Димитър Молеров, е кръстът с разпятието на престола на църквата, създаден през 1832 г.
Най-много са всъщност именно иконите, изрисувани от Митър – осем на брой, напавени в периода 1839 – 1841 г.
Тези икони са копие на иконите от главната църква в Рилския манастир. След смъртта на Димитър школата няма вече същия престиж.
Други майстори, трудили се в църквата, са Симеон Молеров, син на Мингьо (Димитър) Молеров, чиято творба най-вероятно е „Св. Архангел Михаил”, изобразена на северната стена до олтарната преграда, както и малките целувателни икони на иконостаса. Той възстановява избодените очи на иконите на царския ред.
Димитър Сирлещов е нарисувал иконите на солунските братя през 1894 г.
През 1955 г. църковното настоятелство взема решение наосът на църквата да се изографиса от Христо Апостолов и Г. Алексиев.
А преди това, още в далчното минало, художник от школата - Михалко Голев създава „Богородица ширшая небес”.
Уста Велян
Велян Христов Огненов е от село Тресонче, Дебърско. Преселва се в Банско около 1837 г. Нает е като художник в банската църква.
Това е личност, която е сред най-почитаните, наред с дедо Лазко и Димитър Доюв, за който ще спомена по-късно.
Уста Велян е създал орнаментите по иконостаса, арките, корабите. Правил е опит да рисува икони, но декорацията е по-силаната му страна.
Освен делото си в църквата е известен сред банскалии, чиито къщи е изрисувал. Като част от възнаграждението за работата си в църквата, получава имот, където създава своя дом, познат днес като Велянова къща.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:
Полумесец и кръст на входа на църквата
Дарителите, дали живот на църквата