В едно възрожденско училище с Екатерина Йосифова

снимки: Цена Желязкова, infomreja.bg

Среща с поетесата Екатерина Йосифова и представяне на био-библиографския сборник за творчеството й организираха авторите на справочника от Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров” заедно с читалище „Асклепион”.

Регионалната библиотека подарява на читателите първия библиографски указател за творчеството й – в книжен и електронен вариант. Вторият е достъпен в интернет страницата на библиотеката. Специалисти в областта твърдят, че става дума за изключително успешен продукт, свършената работа е на световно ниво. Още повече, че част от личния архив на поетесата е засегнат  при пожар, има обгорели и трудни за разчитане документи, а други са безвъзвратно изгубени.

Залата на Възрожденското училище се напълни за срещата с Екатерина. Нейни лични приятели и близки, колеги по перо, интелектуалци, също млади артисти, поети и дори няколко съвсем малки деца с радост участваха в събитието.

 

В ДОМА НА ХОРАТА

 

В дома на хората достатъчно живях.

От пръст е той и от вода и въздухът над тях.

Там има всичко: плач и смях, страдание и страх,

и планини от суета, съкровища от прах.

Между пръстта и времето играта не разбрах.

 

    Играят я децата на глада с очи огромни

    в градини приказни, с цветя и плодове най-ярки и уханни.

    В играта на звезди отронени

    юноши усмихнати притискат смъртните си рани.

    В пустини скитащи видях невести лунни

    и яростни мъже в игри безумни.

    Игра на гълъби видях -

    играеха я всички влюбени и още я играят.

    На всякоя игра един бе краят.

 

В дома на хората без покрив и стени

съгласно дишат миналите с бъдещите дни.

Над гробовете там веселие кълни,

зачева се живот над съсипни

и виното на спомена сладни.

 

    През кожата от кал и от трева

    посланието се чете едва.

    Предупреждението е безсмислен знак

    и дремят дни велики

    край сънно мътен гъсталак

    от тиня и тръстики.

    И пише летописа на живота

    човек, по образ и подобие самотен.

 

Щастието ли? Ликът му е икона

от облаци, когато вятърът ги гони.

Къде ли търся радост и покой?

В дома на хората единственият, който е и мой.

 

 

КОМЕНТАРИ

приятелско13:38 - 22.07.2011
Ама защо все пак не размените местата на снимките на Катя и на това момиченце?!
Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK