Среща с поетесата Екатерина Йосифова и представяне на био-библиографския сборник за творчеството й организираха авторите на справочника от Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров” заедно с читалище „Асклепион”.
Регионалната библиотека подарява на читателите първия библиографски указател за творчеството й – в книжен и електронен вариант. Вторият е достъпен в интернет страницата на библиотеката. Специалисти в областта твърдят, че става дума за изключително успешен продукт, свършената работа е на световно ниво. Още повече, че част от личния архив на поетесата е засегнат при пожар, има обгорели и трудни за разчитане документи, а други са безвъзвратно изгубени.
Залата на Възрожденското училище се напълни за срещата с Екатерина. Нейни лични приятели и близки, колеги по перо, интелектуалци, също млади артисти, поети и дори няколко съвсем малки деца с радост участваха в събитието.
В ДОМА НА ХОРАТА
В дома на хората достатъчно живях.
От пръст е той и от вода и въздухът над тях.
Там има всичко: плач и смях, страдание и страх,
и планини от суета, съкровища от прах.
Между пръстта и времето играта не разбрах.
Играят я децата на глада с очи огромни
в градини приказни, с цветя и плодове най-ярки и уханни.
В играта на звезди отронени
юноши усмихнати притискат смъртните си рани.
В пустини скитащи видях невести лунни
и яростни мъже в игри безумни.
Игра на гълъби видях -
играеха я всички влюбени и още я играят.
На всякоя игра един бе краят.
В дома на хората без покрив и стени
съгласно дишат миналите с бъдещите дни.
Над гробовете там веселие кълни,
зачева се живот над съсипни
и виното на спомена сладни.
През кожата от кал и от трева
посланието се чете едва.
Предупреждението е безсмислен знак
и дремят дни велики
край сънно мътен гъсталак
от тиня и тръстики.
И пише летописа на живота
човек, по образ и подобие самотен.
Щастието ли? Ликът му е икона
от облаци, когато вятърът ги гони.
Къде ли търся радост и покой?
В дома на хората единственият, който е и мой.