В знак на почит и преклонение пред подвига на българския революционер Георги Измирлиев, кметът Атанас Камбитов поднесе цветя пред паметника на Македончето на площада пред сградата на кметството.
Официалната церемония, организирана от Община Благоевград по повод 161 години от рождението на Георги Измирлиев-Макеончето, събра на едноименния площад политици, културни дейци, жители и ученици.
Освен градоначалника, в честването се включиха председателят на Общинския съвет Даниела Савеклиева, общински съветници и представители на културните институти в Благоевград.
Георги Димитров Измирлиев – Македончето е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая, днешен Благоевград. Баща му Димитър е търговец на дребно, а за майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско.
Учи в Сяр. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873, юнкер в 59-и Люблянския пехотен полк.
В края на 1875 г. заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Георги Измирлиев преминава р. Дунав на 13 януари 1876 и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в гр. Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава на военно дело.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 в Копривщица. Група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април 1876 и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
