С прякото участие на кмета на община Белица, Радослав Реванки, който ще председателства журито в конкурса за най-голямо "гаро", в Белица ще се проведе традиционният конкурс „НАЩО ГАРО, НАЙ-ГОЛЕМО!".
Конкурсът се организира от Община Белица за четвърта поредна година. Тази година (Сирни заговезни или Прощална неделя, Прошка) е на 10-и март, неделя.
Приоритети на журито ще бъдат: за най-голямо „ЕКО ГАРО”, както и за "ГАРО "по височина и големина. В 16.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на гарото. В 19.00 ч. журито ще посети кварталите на Белица, където кметът на общината лично ще награди победителите в конкурса.
Всяка година на Сирни заговезни, Прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове „гаро”. Подготовката за „гарото” е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна в най-високите части на кварталите в града.
Строежът на "гарото" не е лесна работа. Реденето е майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Трябва така да се нареди хвойната, че да не падне, когато се запали, пламъкът да се издигне нависоко и "гарото" да гори равномерно. То трябва да е най-голямото, да даде най-високия пламък и да гори най-дълго.
Някога е падало голямо надлъгване – всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своето голямо гаро. Така тяхната клада горяла по-дълго. Духът на надпреварата в Белица се е запазил и до днес.
Кулминацията настъпва край огромния запален огън, когато всички хора - и християни, и мюсюлмани са добре дошли край него. Веселието е в разгара си. Ехти музика, а край масите и скарите се лее червено вино и ракия, извива се хоро.
По стар обичай хората си дават прошка пред пламъците на големия огън. Запалването на ”гарото” в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията, че колкото е по-голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е защитена от градушки и ще бъде плодородна.
С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат „гарото”, за да са силни и здрави през годината. Победителите на най-голямата клада емоционално изричат „Нащо гаро, най-големо”.
На Сирни Заговезни е прието да се извършва и обичаят „амкане“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено да ти е!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича Прошка.
