Урок по анатомия на човешката душа от Калин Терзийски

Снимка: Infomreja.bg

27.02. ще остане в паметта на хората, присъстващи на вероятно един от своите първи уроци по анатомия на душата, проведен от писателя Калин Терзийски, на срещата по случай представянето на “Мечката и други разкази” в Кюстендил.

Очите ми се насълзиха, защото се четяха мои разкази, а аз не съм очаквал, че мои разкази могат да звучат така хубаво, каза Калин по отношение на прочетените от Денислава Николова и Николай Брънзалов негови разкази.

Не се бях сблъсквал с творчеството на Калин Терзийски, но “Мечката и други разкази” я прочетох цялата - интересно, различно и още по–интересно е, когато четеш, а авторът стои на два метра от теб и те гледа, сподели актьорът Николай Брънзалов.

След четенето, писателят поговори за изкуството, чиято почва са нашите души, за многобройните личности, които живеят в обикновените - необикновени хора, за литературата и живота. За пътя, който поемаме. За красивото и грозното, доброто и злото.

Изкуството, което в пустиня не вирее, беше една от темите, заемащи челно място в откровения разговор между читателите в залата и Калин Терзийски. Изкуството е пълен боклук, ако няма души, в които то да попадне като семе и там да разцъфти. А тия души не трябва да са сухи, опустошени от злоба, алчност, дребнавост и вулгарност.

Писателят разясни, че “вулгарен” не означава човек, който произнася “мръсни” думи, а като прилагателно, преведено от латински, значи “обикновен”, “нормален”. Вулгарните, прости неща и хора са тези, които унищожават изкуството, или изсушават всяка почва, в която би могло да покълне красивото, изкуството, те я правят пустиня, както каза авторът.

Според Калин Терзийски, изкуството е красиво и разтърсващо, когато е неочаквано, а неговата най-силна почва, са необикновените неща и души. Изкуство е това, което не става за ядене, тоест това, което не ни е угодно - за него то е разтърсващо, истинско, а ако не е такова, нещо е объркано и нещо не е наред. Но това важи само за неоибикновените хора, невулгарните, защото само в техните души то може да покълне. За Калин, обикновените, безразличните хора просто не го виждат, “нормалните” не го преживяват. А той не е обикновен.

Читателите и техният писател си поговориха още за границите между красивото и грозното, доброто и злото. Калин Терзийски не иска да ограничава човешките стремежи към красота, но има свои разбирания за понятието.

Авторът спомена, че в преиздадената си стихосбирка „Сол” си играе с границите на красивото. Неговото виждане предполага да се направи връзка между етиката и естетиката, между добро и красиво, зло и грозно, които са тясно свързани – Винаги съм смятал, че доброто, лошото, грозното, красивото, са в един континиум, че са една група, тоест красивото би трябвало да е добро и доброто да е красиво, а лошото винаги е грозно и грозното винаги е лошо. Човек трябва да е голям майстор в това да прави сетивата си чувствително за красиво и грозно, те са въпрос на усещане, свободна територия са, но не трябва да се кодифицират, защото тогава се разбъркват и красивото може да стане грозно. Да, аз се измъчвам, когато вървя и виждам много грозни неща, но това ми помага да виждам и много, много красиви, сподели още Терзийски.

Красивото и необикновеното са неизменна част от неговата литература.

Произведенията в „Мечката и други разкази” изглеждат като написани от различни хора, защото той самия е събрал в себе си много на брой различни, необикновени личности – Няма как да не съм десет различни човека. Хората сме въплътили у себе си кого ли не, но има нещо, което събира личностите ни в един обединен сбори обикновено, когато го изгубим, ни приемат в някоя психиатрична болница. Умът е този, който обединява различните ни персони.

Човекът в съвкупност от персонажите, които обитават неговата душа, за Калин това е съкровище.

Ние сме богатство на два крака и трябва като едни скъперници да се “почистваме”, да се обичаме, опознаваме. Който опознае себе си, започва да бъде по-грижовен и всички казват, че този е обсебен от Аза си, от много силното си его и подобни глупости, които може да каже само човек, който не знае какво е “его”. Ти си единственото си богатство, хвани се в ръце, изучавай се, радвай се. Така ще бъдеш най-ценен за себе си и за останалите.

Писателят споделя, че себепознанието е ключът към пълноценно съществуване и затова е написал всеки един ред през живота си. Защото аз правя дисекция на самия себе си, пред Вас, в книгите си и днес. Десекция за просвещвние за другите хора, от която, разбира се, аз също имам полза, каза още Калин.

Явно такава е надеждата, върху която писателите стъпват. Надежда, че ще помогнат на другите да познаят себе си. Въпреки, че според Терзийски, Всичко е във всичко, но всеки е различен. Сввтовете на хората обаче, са различни само в детайлите си.

Така протече първият за мнозина урок по анатомия на душата. С публична дисекция на тази на Калин Терзийски.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa

FACEBOOK