Проф. Лилия Илиева разкрива нова находка

Снимка: Infomreja.bg

Петър Богдан не само е написъл първия български исторически труд: „За древността българска и българските работи“, но се оказва и първи автор на римувана поема: “За двойната смърт на българина“. Това са първите документирани рими, написани от ръка на учен българин, но те досега са били известни само в тесния кръг на малцина специалисти.

Проф. Лилия  Илиева, моя колежка от университета, която се отличаваше с изключителен ум и ерудиция, избра навремето научното поприще. Посвети се  на лингвистиката и  старопечатнте текстове.Тогава, в далечната 74-та, това изгреждаше малко отдалечено от живота занимание. А ето, че дойде времето на откритията. И сега   работата на книжовник като нея изглежда  примамливо увлекателна. Да издирваш из старинни манастири и библиотеки  на територията на Европа трудове  на учени, родени в България, си е направо приключение. Което обаче се случва след натрупан многогодишен научен опит. На платформата „Гутемберговата революция и българите“,  която тя ръководи – проект, финансиран от Фонд научни изследвания, може да  да видите резултатите от този труд.

-Новините в областта на историята на книжнината ни зачестяват. Появяават се текстове, научаваме за личности от ренесансов мащаб с български произход, развивали книжовна и научна дейност във времена, отписани като  мрачни за културната ни история.  Въпросът е защо досега не  са се случвали тези открития?
-Причината е, че са в чужбина, и ние дори не знаем в кои библиотеки. Доверили сме се на чуждестранната наука от 19 век, която е съобщила какви книги са издавани от българи през 16-и, 17-и, 18-и век, но се оказа, че има повече книги,за които никой не подозира, че съществуват. Благоприятното условие за откриванетоо им се оказа Интернет. Човек може да влиза в каталози, и дори може да чете дигитализирани книги. Примерно Петър Богдан  Бакшич със сигурност е отпечатал  две книги и първата, тази от 1638 година, още преди десетина години е дигитализирана от Баварската библиотека и се намира на свободен достъп в Интернет (а всъщност това са две книги в едно книжно тяло). Всеки може да я прочете. Има и по-нови дигитализации.

Новооткритата  книга на латински език „За древността на бащината земя и за българските дела“ (засега – в ръкопис) до края на 19-и век е била частно притежание на маркиз Кампори, който подарява своята библиотека на Университетската библиотека в Модена. Благодарение на описа на дарението всъщност стигнах до нея. Като намерих нейното обозначение, проследих по-нататъшната й съдба. Имало е войни, бомбардировки, всичко е можело да й се случи, Но когато попитах дали се пази този ръкопис, разбрах, че се пази.

-Имаше ли  усещане за приключение  в това  откривателство?  

-О да, защото винаги има възможност нещо да бъде откраднато изчезнало, във всяка библиотека се случва.

Да се върнем на първата книга, отпечатана в Рим през 1638 година. Тя основно е преводна. Сега, като я разгледах (предстои фототипното й издаване), виждам, че Петър Богдан в края й е приложил нещо, което е втора авторска книга, която не е успял да издаде самостоятелно.  Тази книга дори има оформена титулна страница, украсена и с винетки, има и свое посвещение – на братовчедката на автора, Мария Катичина. И затова сега, понеже имаме известно финансиране по проекти от Фонд научни изследвания, мисля, че е добре това приложение да  се издаде така, както той го е замислил – като самостоятелна книга. Темата е малко потискаща за нас – тя е за смъртта. Ето малък откъс с осъвременен език:

Над кралете тя царува,
с нозе тъпче големците,
като воин тя  воюва, 
бие и завлича всите.

За банове и херцози,
за князе и достолепия, 
и за стари е  угроза
 и за млади, и за всеки.

Всички тя изпепелява –
учени или разумни,
в мрежите си тя пленява
умни или пък безумни
….

Доста дълго е, но това първото римувано стихотворение в българската литература и трябва да се преведе. Защото е на един много особен език, Сега забелязах, че има влияние от страна и на полски език. Българските католици, освен в Италия, са учили и в Прага, както разбрахме напоследък.Това е стара Австрия,и там са общували с католици от други славянски страни. Със сигурност – с  хървати, босненци, с които сме в една  езикова подгрупа, както и с поляци.

-Да внесем малко светлина върху произхода на  католицизма у нас?
-Най-старите български католици са от региона на чипровския Балкан. Моят интерес донякъде е свързан с това, че и моят произход е оттам. Не е известно кога се е появил католицизмът, Петър Богдан например смята, че в Чипровско той е останал от времето на Римската империя. Това е бил шансът за тези момчета да получат възможност да се образоват. През 17 век католичеството приемат и т. нар. павликяни, започва  се с дейността на един босненски мисионер,  сред населението  в Пловдивско, друга група са стари преселници  в Северна България, района на Никопол. носят името „павликяни“, но е под въпрос дали имат връзка с историческите павликяни.

авликянството идва от Мала Азия, Армения, през седми век Византия заселва около пловдивско сирийци и арменци, но историята е сложна, има връзка и с богомилите.б.а.)

Всъщност, това са основните католици в България, голяма част оттях са се преселили в стара Австрия , днес са запазени като общност само в Банат,  Това са банатските българи. Били са добре приети, имали  са големи привилегии,   постигнали са в голямата част твърде много, примерно един от ректорите на университета в Грац е бил българин, еточно от  бежанците след въстанието от 1688 г., роден е в България.

Беше ми интересно да видя какво пише за тези католици -павликяни Петър Богдан. Той много витиевато се изказва, но обяснява, че ако те са имали някакъв друг език преди, това все би се отразило в обичаите им. Но такова нещо той не открива!  Те не се различават от другите българи, които са славяни, ще добавя от себе си –  както казва Стефан Младенов – културата на един народ е такаква, какъвто е езикът.

Но католицизмът и на тях дава шанс за образование. Както и протестантството 19-и век дава за доста българи. В Банско например, голяма  част са приели протестантството. Майката на Никола Вапцаров е завършила американски колеж в Самоков, какъвто е
имало преди.

И има трета група католици у нас – униати. Те са от западната църква, но по източен обред,  главно са в  Югоизточна България, примерно – в Малко Търново, и Ямболско, имало е и в Солун. Когато се е отделяла българската църква от гръцката, е имало  е съпротива от гръцка страна и тогава една част от българите, за да се отделят от гърците, са приели униатството.

 -Да се върнем на значението на това откритие?
 -Като изключим писмата на католиците до Ватикана, от 17 век ние нямахме почти никакъв авторски текст (освен приписките и един кратък летопис-приписка от края на века, оставен  от един свещеник, поп Петър, от Пирдопско.  С появата на бял свят на последната  книга на Петър Богдан, ние   изведнъж се сдобиваме с един обемист ръкопис, който е малко над 200 страници и който дава и сведения за тази епоха. Започва с представяне на българите в исторически план естествено, Петър Богдан използва Мавро Орбини, както прави и Паисий по-късно, но и други източници, които е отбелязал на полето или по друг начин, това са стотици препратки, всяка от които е проследена и уточнена от преводача. И днес не всеки латинист в света може да напише толкова обемист труд на латински! Колегата, който работи с превода цяла година – текстъте на латински, казва, че Петър Богдан е първият наш филолог-класик.

Работата по превода вече приключи, но сега трябва да се редактира текстът.Трябва да го види и историк. И съвсем скоро,  до три четири месеца, ще излезе.  За българската култура това е доста необичаен текст, освен че е на латински език, авторът говори за честта, за свободата  в различните й аспекти  – общочовешки теми, които малко липсват в познатите ни текстове.

-А рисунката на българския герб къде е?
-Той е в една друга  преводна  книга на автора, „Небесното съкровище“, това някак не се разбра. Все пак, Петър Богдан е приготвил общо 4 книги – първите две са издадени в едно книжно тялопрез 1638 г., тази е от 1643 и е издадена също в Рим.

„Небесното съкровище“ е интересна  с титулната си страница, на която е българгарският  герб. Това е първото изображение на герба, дадено от българин.  Защото  преди това Марво Орбини дава български герб, на който лъвчето е същото, но  Петър Богдан му  е сложил и  царска корона.

А поемата  от 1638-а године е писана на това, което той смята за  прост български език, за разновидност на „словинския“ език. Използва и някои думи, типични за Дубровник. Трябва да знаем, че за да се напише  една литературна творба, нужни са образци. А Петър Богдан е общувал с хървати , знае тяхната литература,  но самите хървати казват, че езикът му има чипровски колорит.  Южнославянските католици  пишат на език, който наричат  словински (или илирийски; някои го използват като синоними). Така се нарича този език и в тогавашната европейска наука. Славянските езици винаги са си помагали, между другото.. партнирали са си. Така че, преводът и от тази езикова форма не е лесен.

–  Какви изненади ще ни предложи проектът „Гутемберговата революция, и българите“ по който работите, икойто  има чудесна платформа, качена в интернет?

– Запълваме доста бели полета. Ами например в Пражката библиотека се намери съвършено неизвестна книга. Авторът се подписва като Марко от Чипровци.Това е философски трактат. Старопечатна книга от 1679г. Не  сме знаели, че българин е учил в Прага, не сме знаели, че е защитавал труд, не сме знаели, че този труд е на философска тема, той е  тълкувал богословски  въпроси в светлината на философията на  Йоан (Джон)  Дънс Скот, един британски философ, теоретик на францисканския орден. Много голям мислител, до ден днешен има привърженици.
Това беше изненада, че има такава книга и понеже  има сигнали, че и други автори са защищавали трудове в Италия, има надеждата, че ще се намерят и техните трудове от защити. Има какво да се открива още – ако някой има интереси, желание, също и научен шанс.

-В проекта има ли млади хора, които се увличат по този вид откривателства в областта на лингвистиката и историческата литературоведска наука?

-Има. Най-младите са една студентка по лингвистика и една моя докторантка която защити много интересна дисертация .

Току що излезе и Вашия превод насъвременен български на Рибния буквар от Петър Берон. Какво ново ще научим от него?

-Издаха го по интересен начин, плюс осъвременения текст, защото, макар да е на новобългарски, Петър Берон не разполага с днешната  терминология, няма нашите понятия, което  затруднява разбирането, затова  аз го предадох на съвременен български. Например  има и научни текстове, които е назовал по особен начин: „Сведения за растения и животни- Физически сказания“, защото  по това време няма дума „природа“!. Тя е създадена на руска почва, като буквален превод на „натура“.

Моята идея беше едно съвременно дете да може да прочете този буквар и нещо да научи. Защото това са важни текстове в европейската култура. Това което се знаеше  е, че са заети (добавям: и сериозно преработени) от гръцки сборник, но това са текстове със старогръцки произход, примерно  – има един истории  от Диоген Лаертски, който е събрал интересни данни, свързани с живота и възгледите на стари гръцки философи. Античните текстове са събрани  от Еразъм Ротердамски, в един прочут сборник, който се счита за крайъгълен камък на европейсктото остроумие. Текстовете са със сюжети из живота на гръцките философи, за спартанците,  има добавени истории за една колоритна личност – крал Алфонсо Арагонски, впоследствие – крал на Неаполитансото кралство, който имал сериозни опити да се намеси в събитията  на Балканския полуостров,  съюзявал се е със Скендербег, опитвал се е да помогне на християнските народи, падащи един след друг под османска власт. Така че, надявам се, Рибният буквар да е интересен и  познавателен и за съвременните му читатели./ obache.bg

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn

FACEBOOK