Традиция, чието начало не се знае кога е дадено, но продължава с пълна сила.
Цветни носии с багри повече от цветовете на дъгата красяха едни от най-красивите моми и жени в България.
Истински хайдути с оръжие, което е пазено векове, но работи като ново стреляха в небето за да изгонят лошото. Заедно с всичко това кукери в прекрасни кожи заредиха с емоция всички присъстващи.
Това се случи под жаркото пиринско слънце на центъра на разложкото село Елешница.
Спектакъл на традицията, равностоен на Старчевата, събра на чаришята 500 участници.
Малки – пеленачета и деца, големи – мъже и жени, се бяха пременили както някога – с най-гиздавите си дрехи и цървули. Кукерите, наричани чауше, пък с лъскав косъм излязоха на дефиле, за да размятат кожи.
Традицията се пази от преди 1989 година, когато кукерите са излизали на 1-ви май, а след 1989 - на Великден.
Това е уникален фестивал поради причината, че никъде другаде в страната няма кукери пролет. Именно поради тази причина Великден се е превърнал в празник на селото.
Мераклиите се увеличават с всяка година, а хорото в края на фестивала става все по-голямо.
Три махали – Юруч, Плаж майала и Гуджилец, представят своите участници в рамките на 30 мин., а след това българското хоро ги обединява, за да блесне красотата на носии, пендари, старинни оръжия. В носии бяха още дошли и от Благоевград, Разлог и Петрич. Гости от Германия дойдоха за да разкажат в Западна Европа що значи кукер.
Елешница днес е най-българското село, където зло няма, защото кукерите го изгониха, а хората с усмивка посрещат.