Мнение на директора на Първо ОУ - Костинброд, Даниела Борисова-Милутинович
Образователната система е единствената система, която не произвежда управляващи за себе си, а за всички останали сфери! Това прави управлението на образованието инфантилно, зависимо от конюнктурни психологически нагласи и политически пристрастия, подчинявайки се доста често на обществен натиск, а не на научно-практически анализ и дългосрочна стратегия.
Тези фактори влияят в детайли на поведението на училищния директор и не провеждат ефективна училищна политика, люшкайки се между мениджърски схватки и стремеж към адекватни управленски подходи.
Проблемът на управлението на училището и мениджърските функции на директора във времето на пазарна икономика и демократизиране на обществото е свързан с осъществяване на многобройни контакти, изискване да комуникира с голям брой субекти в своята организация и извън нея.
Това предопределя и изпълнението на редица функции за управление, които трябва да се изпълнят с ново съдържание, да се организира комуникационна инфраструктура.
Директорът на училището има особена мисия, свързана с обучението и възпитанието на децата. Той отговаря заедно с целия педагогически колектив за съдбата на всеки ученик.
В сложната и многостранна дейност на управляващ, директорът се реализира и като преподавател, и възпитател – работа творческа, в много отношения сходна с труда на изследователя и в същото време организационно-методическа.
В своя ръководител учениците и учителите искат да видят не само администратора, но и човека – грижлив, чувствителен, внимателен, дружески отзоваващ се на молбите и нуждите на всеки един от своите подчинени, провокирайки изграждането на комуникационна стратегия на училищния директор.
При изпълнение на новите дейности, все по-голямо значение придобиват междуличностните умения – способността и готовността да се контактува с хората, което включва умението да се общува с колеги и институции, лидерските умения, уменията за решаване на конфликти, за обработка на информация, за вземане на решения в неясни ситуации и разпределение на ресурсите, за предприемчивост.
Необходими са сериозни познания в областта на маркетинга на образованието и професионална подготовка. Особено важни са уменията, които трябва да притежава директорът, за да ръководи успешно училището, да ползва формите на комуникация според обектите.
Важно значение придобиват богатата ерудиция и душевност на ръководителя, силата на неговото доверие към колегите му, умението да отчита реалистично обективните дадености и да умее да изгради благоприятна комуникационна стратегия за училището, за добри позиции в обществото.
Без съмнение директорът определя авторитета, престижа, облика на училището. Неговата основна задача е да изпълнява държавната образователна политика в конкретното училище, като поставя по-далечни и по-близки цели и разработва академични и административни програми, прогнози, концепции, дългосрочни планове за работата на училищния колектив.
Директорът носи цялата отговорност за работата на училището, ръководи, организира, координира всички дейности в училище, представя училището пред обществеността и органите, управляващи образователната система. Директорът е педагог по своето образование и ръководител на педагогическата дейност в училището, но притежаването на мениджърската подготовка и комуникативна компетентност, която е приоритетна необходимост спрямо задълженията му е наложителна!
За субекта на училищното управление са характерни пет специфични функции: Педагогическа; Административно-правна; Стопанско-финансова; Маркетингова; Връзки с обществеността.
Чрез тези функции могат да се проявяват универсалните управленски функции.
Извършване на психолого-педагогически консултации с родители, учители, ученици;
Изграждане на методическа информационна система:
Сключване на трудови договори;
Провеждане на заседания, съвещания, срещи, разговори, съвети, преговори и др; Осигуряване на отдиха, разрешаване на социални и битови проблеми, запознаване колектива с нормативни документи и др.
Осигуряване на материали, необходими за нормалното функциониране на училището;
Осигуряване храненето на учениците;
Поддържане на материалната база в добър вид;
Уреждане на наемните отношения;
Поддържане на отношения с регионалните, общинските и държавни финансови органи; Търсене на възможности за спонсорство;
Извършване на собствена стопанска дейност.
Маркетингът в образованието – това е система от дейности, включващи проучване, анализиране, планиране и управление, с цел изучаване на потребителското търсене за създаване на оперативно управление на обучението и възпитанието.
Съвременният директор, влизайки във функциите на мениджър и неговите качества като такъв, повишават имиджа на училището.
Отварянето на България към света и желанието ни за приобщаване към постиженията на европейските и други развити държави изисква богата ерудиция и култура, модерно мислене, добри познания в областта на мениджмънта и рекламата, добро владеене на маркетинга и задълбочено познаване на законите на пазарната икономика.
Директорът на училището трябва да бъде динамична личност, да умее да предвижда правилно стратегията на образователната система и в частност мястото на своето училище в нея. Правилно да оценява измененията в социално-икономическата област и да подчини подбора на кадри, специалности и подходи с макроикономическите, културни и образователни тенденции на държавата.
Мястото на лидер в училището се определя от активността на ръководителя и от неговата способност да атакува проблемите с нови позиции, умението му да планира дългосрочно и стъпка по стъпка да изпреварва конкуренцията, от афинитета му към новото и способността му да издържа на предизвикателствата.
Справяйки се с междуличностните отношения, с информационните си функции и с функциите си при вземане на решения, въз основа на своите личностни качества, директорът оформя свой стил на управление. Със своя стил на управление те създават силна положителна мотивация за работа у целия персонал в повереното им учебно заведение, ако не е обект на политическа конюнктура.
За да може да изпълнява успешно социалната мисия като ръководител на многоброен колектив от специалисти, директорът трябва да изпълнява посочените функции на директор-мениджър, в хармонично единство помежду си.
Тази функция е обект на настоящото разсъждение и тя касае отношенията с образователните актьори, ученици, учители, родители и с институции и организации от социо-културната среда. Тези функции са взаимно свързани, съчетани с универсалните управленски функции, осигуряващи взаимодействие на компонентите в системата, а функционирането на системата зависи от условията. А какви са обществените условия, при които управлява директора.
Да се управлява образованието и училището в сегашните условия – означава да се предвижда тяхното бъдеще. Да се предвижда бъдещето на училището и образованието – означава да се програмира това бъдеще. Да се програмира образованието – означава да се програмират знанията и уменията, мисленето, съзнанието и чувствата на мислещите понятия, които „залага” в паметта на човека, учителят и преподавателят. Всяка познавателна и ценностна идеология се реализира чрез образователната система, т.е. чрез обучението и възпитанието, чрез преподаването, ученето и научаването на човека.
В тази връзка пред системата на образованието отстъпват масмедиите, независимо от тяхното могъщо въздействие на съзнанието и емоциите на личността. В обществото не винаги се оценява дълбокия смисъл на понятието „образователен стандарт”, „учебен план”, „образователна програма”, „учебна програма”, „учебник”, „учебна тетрадка”, „технология и ръководство на преподаване”, „образователна стратегия”, „план за действие”, „реформа”, „програма за развитие”, „мониторинг”, „проект” и др. Като инструменти за управление на училището и образователните системи са интерактивните канали, методи на контрол.
Модернизацията на образованието и управлението са взаимно свързани. Не е възможно да се реформира образованието и училището, ако управлението се съпротивлява или деформира нововъведенията.
Необходимо е да се подчертае, че появяващите се един след друг документи за реформа на българското образование след 1991 г. съдържат различни акценти, формулировки, приоритети и тоналности. Много от тези документи са всестранни, задълбочени, мащабни и новаторски. В тях се съдържат не малко идеи и положения, с които всеки човек може да се съгласи.
Всеки разбира, че сегашното финансово-икономическо състояние на държавата не може да измъкне образователната система от кризата и за това е необходимо многоканално финансиране на образованието. Има разбиране и за това, че образователната реформа не е и не може да бъде ведомствен проект, а дело на цялото обществото, плод на смислени комуникативни стратегии.
Макар и формално училищата придобиха статут на юридическо лице, което открива пътя към разширяване на неговата професионална, организационна и педагогическа автономия. Има положителен ефект от експериментирането на т.нар. „делегирани бюджети”, като инструмент за управление на училището.
Най-опасният момент за всяко общество е, когато реформите започват да буксуват. Едновременно с осъществените нововъведения в дейността на училището, налице са редица трудности и нерешени въпроси, които са свързани главно с неговото управление:
бюрократични практики стереотипи и манталитети, които са в остро противоречие с изискванията за качество, ефективност и професионализъм.
Ако съществува някаква криза в образованието, то тя е „криза на неговото управление”.
Свидетели сме на един особен парадокс. Образованието, което подготвя професионални управленци за почти всички сфери на социалния живот, за собствената си система, то не подготвя такива специалисти.
Съвременното училище става все по-сложна, динамична и отворена система.
Преходът от административен към мениджърски модел на управление на социалните организации в производствената и непроизводствената сфера поставя на дневен ред необходимостта от реформирането и модернизацията на управлението като професионална дейност и развитието на редица нови управленски професии, специалности, специализации и квалификации като: офис мениджър, финансов мениджър, мениджър по връзки с обществеността (PR – ПиАр); проектен мениджър.
Свеждането на училищното управление до администриране и изпълнение на нормативни актове за регулиране на отношенията в училище прави твърде едностранчиво управлението в сферата на образованието.
Административно-командният модел на управление на училището нанася вреда на развитието на училището, деформира съзнанието, убива инициативата.
Начинът на управление на училището зависи до голяма степен от отношенията между училище и правителство. Тези отношения могат да се изразят в цял ред външни форми, макар че практически във всички страни разходите за основно и средно образование се поемат от държавата. Това обаче не означава, че директорите на училищата във всички страни са в еднаква позиция относно съответните министерства, нито пък че те имат едни и същи задължения и отговорности.
Инертността на управлението в сферата на образованието е причина за подмяна на вътрешното училищно управление с външното управление на училището, осъществявано от органите и структурите на образователната администрация.
Това обстоятелство обезсмисли същността и предназначението на управлението на училището и постави училищния директор в позицията на обикновен транслатор на постъпващи „отгоре” команди, заповеди, наредби, указания, инструкции, регламентации.
Подмяната на организационното вътрешно-училищно управление с административно-разпоредителното външно управление на училището означава по същество изключване на човешкия фактор в училище от участието в управлението на образователния, иновационния и осигурителния процес.
Отказът от управлението на училището като „длъжност”, „служба” и „занятие” и развитието на управлението в образованието като „професия” и „професионална кариера”, няма алтернатива. Този необходим преход ще е труден, но той не може да бъде повече отлаган.
Професионализацията на управленската дейност се явява решаващо условие за реформирането и модернизацията на образованието в Европейски културен контекст. Професионалният училищен мениджър и образователен лидер не се ражда, а той може да бъде обучен именно като професионален управленец и ефективен ръководител.
Защото моята защитна теза е, че директорът е управленец не мениджър. Той е отговорен за финансовите ресурси дошли не от печалбата в бизнеса, а за обществените средства и за обществените очаквания. И в оксфорския речник и в енциклопедиите тази чуждица „мениджър“ е навлязла чрез английския език като „смогвам“, управлявам бизнес, „манипулирам“ или, чрез френския език като: „закрилям, дирижирам бизнес, контролирам“.
И не разбирам защо директор на училище се свързва с мениджър, та дори е записано и в длъжностната му характеристика та той е един Управленец на хора и публични средства, задоволявайки очакванията по хоризонтал и вертикал … и никога успяващ, защото просто не е подготвен за управление. Движение и то в динамично време, той прилича донякъде на въжеиграч.
Директорът – това не е училището, но е основата и неговото лице, без него не само сградата, но и отношенията вътре губят ред и облик.
Трябват му знания, средства, свобода за действие, а той все още няма къде да ги научи или да ги получи нормативно.
Естествено е на върха на училищната пирамида – командващ, свързващ всички образователни актьори и действия, представящ училището пред света, по закон подбиращ и назначаващ, но пак по закон не толкова лесно освобождаващ се от неспособните.
Директорът – това не е училището, но е основата и неговото лице, без него не само сградата, но и отношенията вътре губят ред и облик.
Трябват му знания, средства, свобода за действие, а той все още няма къде да ги научи или да ги получи нормативно.
Училищният свят навсякъде става толкова сложен и различен, а ние все още смятаме, че успелият учител може да бъде и добър ръководител и като общество не осигуряваме нито система за подготовка, нито система за професионално развитие на училищните водачи.
И още нещо – на този често така самотен началник следва да осигурим, ако не професионално , то поне политическо спокойствие – да го предпазим от политическите страсти, да го направим по-устойчив на различните видове натиск.
Съгласни сме, че училището не е разменна монета, а като е така, още по-малко може да бъде такъв ръководителят му. Без обществената и политическа сигурност, но и без материална сигурност ние лишаваме не само директора от устойчивост, но и правим неустойчива образователната система.
Управленец - да, мениджър - и да, и не!
