Красиви и впечатляващи места из някои от страните на бивша Югославия плениха вниманието на кюстендилски туристи от ТД „Осогово“ - Кюстендил в продължение на четири дни. Градовете Ниш, Чачак, Ужице и Лесковац, манастирът Жича, както и селцето Мокра гора с местната теснолинейка – Шарганска осмица, и етно селото Дървенград на Емир Костурица в Сърбия, Вишеград в Босна и Херцеговина с моста на Дрина и „Андричград“ или „Каменград“, изграден пак от Костурица в чест на най-значимия писател на бивша Югославия Иво Андрич, малка частица от предлагащия уникални красоти парк Дурмитор с Черно езеро и Змийско езеро, град Жабляк и моста на Тара в Черна гора, предизвикаха вълнение и станаха обект за създаването на богат снимков материал и незабравими спомени.
Автобусът с 30 туристи тръгна от Кюстендил и премина през ГКПП Олтоманци, Босилеград, Власинско езеро и Сурдулица, за да се стигне до първата спирка за деня в град Ниш, където бе отделено достатъчно време за обяд и разглеждането на местни забележителности, сред които най-голямата е Нишката крепост. Тя е обект е на културното световно наследство на ЮНЕСКО и е сред най-големите и най-добре запазените крепости в централната част на Балканите. Разположена е на десния бряг на река Нишава върху нисък хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Крепостта е с османски произход от началото на 18-и век (1719-1723). Изградена е върху останки от укрепления - древноримски, византийски и средновековни, се простира върху площ от 22 хектара. Посетена бе и Челе кула (Кулата от черепи), която е уникален паметник, издигнат от черепите на падналите въстаници в битката за Чегар.
След това туристите изминаха още една немалка дистанция до град Чачак с междинна спирка до манастира Жича в близост до град Кралево. Основан е в началото на 13-и век от великия жупан Стефан Първовенчани и е седалище на първия сръбски архиепископ Сава и неговите наследници до средата на века. През Средновековието е традиционно място за коронация на сръбските владетели. Манастирът е 800-годишна обител с катедрална църква.
Самият град Чачак не предложи нищо кой знае какво като забележителност, но пък за сметка на това настроението в първата вечер от екскурзията бе приповдигнато със забавни истории и традиционните песни и хора под съпровода на водача на групата Любомир Младенов и неговата китара. На мястото на днешен Чачак е съществувало средновековното селище Градац. Населението на града днес е около 70 000 души. Той се намира в област Шумадия, известна като „Сърцето на Сърбия”. Областта е известна с шумадийския рокендрол, възпят и в песента „Чачак” на легендарната фолк певица Лепа Брена, и шумадийския чай, представляващ греяна ракия с карамелизирана захар.
Вторият ден от пътешествието предложи преминаването на три граници на бивши югославски страни с учудването на някои граничари и митничари на малко популярен босненски ГКПП край селцето Устибар, както и множество емоции с видяното в сръбското селце Мокра гора и босненския град Вишеград. Денят започна с кратък преход от Чачак до Мокра гора, където само двама души от цялата група не се повозиха на местната популярна теснолинейка. Останалите двама разгледаха по-внимателно и обстойно селцето и разположеното на хълма Мечавник етно село Дървенград на Емир Костурица, за което по-голямата група имаше далеч по-малко време и в същото време отчасти бе възпрепятствана от излял се междувременно проливен дъжд. Въпреки това някои успяха да се видят и снимат със самия Емир Костурица, който бе на мястото заради провеждането на фестивал на руската музика.
От Мокра гора предстоеше нов кратък преход около 30 км до Вишеград в Босна и Херцеговина, където всички видяха и се снимаха на моста на Дрина от едноименната книга на най-известния писател на бивша Югославия Иво Андрич. В негова чест режисьорът Емич Костурица е изградил „Андричград” или известен още като „Каменград”. По улиците на Каменния град се виждат златарско ателие, книжарница, картинна галерия, киносалон (с прожекции на международни и сръбски филми), сувенирен магазин, кебапчийница (или чевабджийница), пицария, пекарна и сладкарница.
Населението на самият град Вишеград е около 22 000 души. Той е разположен по поречието на река Дрина и е световно известен поради книгата „Мостът на Дрина“, която е написана от нобеловия лауреат Иво Андрич.
Последва пътуване по предлагащата внушителни гледки долина на река Лим и достигане до въпросния ГКПП край селцето Устибар, където след около 15 минути чудене местните граничари и митничари, помещаващи се в нещо като фургони или бараки звъннаха няколко телефона и отказаха да пропуснат автобуса, препращайки го на съседен ГКПП само на около 8 км, но удължил с около поне 50 км пътя до град Жабляк (б.а. население около 2000 души) в Черна гора с преминаване пак през сръбска територия за кратко и на нов ГКПП край село Ябука. По време на пътуването се изля проливен дъжд, който не спря почти до обяд на следващия ден. Точно заради лошите метеорологични прогнози и предупреждението на местните хора от Жабляк, че никой не тръгва при такива условия високо в планината, пропадна изкачването на най-високия връх на Черна гора Боботов Кук (2523 м.н.в.) в парка изключително красивия парк Дурмитор, входът за който е 3 евро.
До вечерта автобусът стигна и до град Ужице, където бе последната нощувка преди завръщането към България. Нямаше време за разглеждане на забележителности, сред които средновековна крепост, но на сутринта някои от групата посетиха неделна литургия в църквата Свети Марко, намираща се в близост до хостела, в който работеха млади хора с най-различни националности – Австралия, Испания, Нова Зеландия и Канада, направлявани умело от сръбска девойка, отделила повече от два часа, за да препише дословно всички данни от личните карти на всички и учудвайки се, че в тях има подробности като бащино име, ръст и дори цвят на очите.
Направи впечатление, че по време на неделната литургия в църквата Свети Марко, съвпаднала и с празника на Света Марина, всички жени заставаха отляво, а всички мъже от дясната страна. След закуската предстоеше най-дългият преход от цялото пътуване със спиране за разглеждане на прочутия със сръбската скара град Лесковац. Градът е разположен в Лесковската котловина и през него преминава река Ветерница. Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града - Лесковац. Днес градът е известен с фестивала Рощилиада, фестивал на сръбската скара - увияч, плескавица, кебапчета, вешалица и печени прасенца. По-голяма част от групата не пропусна възможността да похапне от специалитетите на популярната сръбска скара.
