По покана на своите приятели от Крива Паланка, туристите от ТД „Осогово“ - Кюстендил се включиха в традиционното изкачване на Царев връх /Султан тепе/ - 2085,4 м. Той е вторият по височина връх в Осоговската планина и най-високата точка на територията на Република Македония.
Осоговската планина е една от най-големите планини по западната ни граница. Около 30 процента от площта й са в българска територия, а около 70 са на територията на Република Македония.
На планината явно й е напълно безразлично чия собственост е била или ще бъде, защото знае, че винаги ще остава след всички – ще посреща тези, които са дошли с отворени сърца и добри намерения при нея и ще ги изпраща подобаващо – с благослов.
Преходът на туристите започна от изкуственото езеро, където се събраха около стотина човека. На изток в непосредствена близост се е ширнал масивът на Руен. По своите мащаби и форма той много прилича на масива на Царев връх.
На хоризонта се извисяват най-високите македонски планини –Якупица, Кораб, Кожух, Шар и туристическия център „Пониква“. От граничното било най-добре изпъква и примамва връх Таштепе - 1993 м. В кръгозора ясно се очертават билата на Старопланинските масиви, на Чипровската, Берковската планина, Витоша, върховете Човека и Шапка, високата и обширна снага на Рила, Пирин, Славянка и Беласица.
Насладили се на гледките, заредени с емоционални преживявания, туристите направиха безброи снимки, хапнаха и ... обратно надолу. Домакините отново им бяха подготвили изненада. Почерпиха ги с вкусен боб и салатка.
С приповдигнато настроение, след няколко хорца и песни, се запътиха към манастира „Св. Йоаким Осоговски“. Легендата разказва, че Осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски - Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век.
Родното място на светеца не е известно, но се знае, че той първо се е спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Князът му посочил места по река Крива река, където може да се установи.
Пустинникът си избрал една пещера в местността "Бабин дол" и там прекарал остатъка от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по - късно. След като Св. Йоаким умрял, тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата.
По времето на византийският император Мануил Комнин (1143-1180) свещеник, с монашеско име Теофан, основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение. Последното строителство на манастира датира от 1847 г. и е изпълнено от известния строител на Балканите Андрея Дамянов.
Една от най-характерните фрески е композицията „Евангелската проповед на апостол Павел”, в която вярващите са нарисувани с народна носия. Именно образа на Апостол Павел от тази фреска е взета за модел на новия герб на Македонската православна църква. В продължение на историята си манастирът е бил посетен от много царе и крале.
Пред входа на манастира е поставен официален знак, директно изпратен от султана. В преданията е отбелязано, че турската власт е почитала чудотворната мощ на свети Йоаким, което представлява истинска рядкост. Днес манастирският комплекс е не само духовен център на региона. Тук е място, където се провеждат многобройни реномирани, международни научни, културни и спортни прояви.
Църквата, посветена на раждането на Св. Богородица, е най-стария обект в комплекса. Изградена е през 14 век и е поставена на основите на църква от 11-12 век. Въпреки, че църквата е била обхваната от пожар, а през 1585 г. от земетресение, тя винаги е била обновявана. Тръгвайки си, туристите на няколко пъти се обърнаха, за да запечатят в съзнанието си силуета на този бял и величествен храм.
