Алцек Мишев показва „Най-новите малки картини на плувеца“ край басейн в столицата

Снимки: Виолета Атанасова

Кюстендилското арт пространство се представи с Теодор Ушев, Здравко Анев, Митко Бинев и Виолета Атанасова

Алцек Мишев показва „Най-новите малки картини на плувеца“ край басейн на един софийски покрив. Негови приятели в Кюстендил бяха Биньо Иванов и Екатерина Йосифова.

Всеки по своя начин, но всъщност заедно търсеха своя изход от капана на нормите и своя език, за да изразяват не-съгласието си. В края на 60-те и началото на 70-те – тогава и тримата около 30-годишни, бяха свързани в необикновено човешко и творческо приятелство, в което имаше съзаклятничество и една неназовима съкровеност.

През 1971 г. дупничанинът Алцек Мишев успява да се измъкне от това, в което инакомислещият трябваше да бъде напъхан, окастрен и превъзпитан, и да доплува до неизвестния и рискован, но за него спасителен бряг на живота си оттам нататък.

Ако има български имена, които все пак светът днес знае, това са Кристо и Алцек /Стоичков няма да го набъркаме в този сюжет/. 48 години след отчаяната смелост да емигрира, Алцек Мишев за първи път прави своя изложба в родината си.

Тя е изненадващо малка и е представена на изненадващо място – на покрива на стара софийска сграда срещу Руската черква, край един празен басейн. Именно, басейн на покрива.

За човек, който преди време преплува по свой начин Атлантическия океан - в басейна борда на един огромен лайнер, с което получи прозвището „Плувеца“, това е не толкова екзотично, колкото логично. Галерията е „Swimming pool“.

Който е очаквал огромни творби, ще види други формати. Големите мащаби тук са в размера, който е тенденциозно миниатюрен. След мащабните стотици улични портрети, е, Алцек може да си позволи и миниатюри.

Рисунките са малки, сякаш са надраскани небрежно с химикалка, на хартия върху фазер. Просто чертички. Безброй чертички с нищо и никаква химикалка, която създава нищо и никакви сюжети. А всъщност пространства и светове. Възгледи.

Откриването на изложбата също беше извън традицията – без официалности, без официозни представители на културни ведомства, без ала-бала.

С много хора, повечето персонално поканени от автора и галерията. Кюстендилското арт пространство се представи на това паметно събитие с Теодор Ушев, чиито родители са близки приятели на Алцек /Асен Ушев е от Дупница/, художникът Здравко Анев, с когото Алцек проведе неудържим разговор за драмата на Плувеца, и Виолета Атанасова – приятел по съвсем друга линия, нещо като благодарение на Митко Бинев….

Ценното на събитието – освен всичко друго, беше и това, че Тео Ушев сподели със Здравко Анев прелитащата из съзнанието му идея двамата да направят нещо заедно. Ехааа!

Почти 80-годишният Алцек Мишев си тръгва обратно към дома си в Италия след няколко дни. 48 години в почти 48 часа… Толкова. Предстоят още пространства за преплуване.....

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd
loading...