"Ти знаеш ли че имаш страшни очи!" За Данаилов в очите на студентите си

Снимка: БНТ

„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“ е фразата, която всеки е чувал от устата на Стефан Данаилов, не лично, но достатъчно откровено!

Филип Буков (22 г.), студент във втори курс в НАТФИЗ при проф. Данаилов.

Буков разказва за Данаилов. Оказва се, че да те учи толкова Голям, не е просто съдба, а чест.

Кой е Стефан Данаилов? Какво знаеше за него преди да се запознаете?
Стефан Данаилов е една много пъстра личност. Човек с изключително въображение, богата култура и винаги изненадва с широката си скроеност и желанието да бъде в крак с младото поколение.
Преди да се запознаем, естествено, че знаех кой е той, защото  бях гледал филми с негово участие, а и в Народния театър в представлението „Пигмалион”. Бях чувал за него от по-младите актьори, че е страхотен шегаджия и голям бохем. Също така чувах, че е човек с голямо сърце и никога не отказвал да помогне с каквото може. Затова и студентите му толкова много го обичат.

Как се запознахте?
Запознахме се на кандидат-студентските консултации в НАТФИЗ. Той ни покани у тях, и първия ден беше опознавателен. Може би се опита да ни предразположи, и да видим, че не е чак толкова страшен. Всички тогава бяхме доста притеснени, тъй като изпитвахме силно чувство на уважение и това доста ни пречеше.

Какви бяха първите ти впечатления? Страхопочитание, страх или осъзна, че той е напълно обикновен човек?
Ами много особено чувство. Когато отидохме у тях, той седеше на дивана и пушеше. Бях много притеснен, защото срещу мен седеше един много сериозен авторитет, а и винаги разликата в поколенията предполага по-внимателно отношение. В последствие той започна да се шегува, за да се отпуснем и да видим, че не е страшен. Пак казвам, в началото бях доста стреснат, и може би беше „страхопочитание” , но после разбрах, че е много земен.

Какво показва, като какъв се показва Данаилов пред студентите?
Въпреки чувството за хумор, той спазва една дистанция, за да се запази чувството за авторитет и кой командва. Обича да крещи, но както той сам казва го прави, за да ни мобилизира. Често, когато ние студентите сме в безизходица и не знаем какво да направим с пиесата, която работим, той само поглежда и веднага му хрумва нещо, което въобще не ни е дошло на ум. 

На какво те научи? Какво знаеш от него? Запомнящи се фрази?
Научи ме, че не си струва нищо половинчато да се прави. Или се заемаш сериозно, или въобще не се захващаш. Той често казва: „Упорит труд му е майката”. Постоянно ни повтаря, че ако не платиш цената, няма как да получиш резултата. Всяко нещо изисква жертви.

Какво знаят младите хора за българското кино? Разказва ли Стефан Данаилов за кариерата си?
Не смятам, че има млад българин, който да не е запознат с кариерата на „Мастера”. Той често разказва интересни случки, но те са по-скоро свързани с процеса след заснемането на филма или снимачния ден. Как например са се почерпили с другите актьори и са направили някоя магария или нещо от сорта. Не е от хората, които се хвалят с постиженията си, а и не е нужно, защото са неоспорими. Разказва ни повече забавни случки от личния си живот.

До колко човек може да го опознае и да се доближи до него?
Професорът не е от хората, които си слагат прегради. Изключително топъл и сърдечен човек. Винаги ще помогне на нуждаещ се. Винаги можеш да поискаш съвет от него или да му споделиш. Не обича лигавщини, а наистина, ако е нещо сериозно.

Можем ли да наречем Данаилов „вселена“? A биде ли Данаилов „герой от соца“ или демократичността му е по-голяма и от пределите на страната ни?
Определено бихме могли да го наречем „вселена” или дори „космос”, защото е човек с много познания и опит и то не само в сферата на киното и театъра. Изключително мъдър човек, готов да сподели опита и знанията си с всеки.
Той е толкова либерален човек, че в никакъв случай не бих го определил като соц стереотип. Дал е пълна свобода на всеки, що се отнася до работата ни в академията, но винаги е казвал, че трябва да можеш да защитиш това, което правиш.

Защо, според теб и колегите ти, той е икона за киното?
Защото е изиграл изключително много и разнообразни роли. Един от малкото хора с толкова много превъплащения. Моето лично мнение е, че имало не по-малко талантливи актьори от него, но той е успял да съчетае перфектната визия, огромния талант и мъжкарското излъчване. Има една мисъл, която казва, е красотата точната комбинация от отделните елементи, и каквото и да добавиш или извадиш, че се развали синергията между тях. Той е именно това.
 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5