ЮЗУ - апетитна хапка за студентите, търсещи добро образование?

Снимка: Dzhunev com

Спонтанна дискусия в интернет ни отведе пред вратите на зам.-ректора на ЮЗУ – проф. д-р Антони Стоилов.

Ресорът, за който професорът отговаря, е образователна дейност. Именно тази тема е засегната в пространството на групата „Забелязано в Благоевград“ – пита се „Какви специалности или университет можем да предложим, както и насока, път, към който да поемат бъдещите студенти?“.

Коментарите на участниците са общо около 10 на брой, което само по себе си показва, че интересът към темата не е голям на база сравнение с други дискусии.

Процентът, който обаче дава отговор на въпроса, залага на IT технологиите. Оказва се все по-надеждна работата в тази сфера.

В Югозападния университет обаче за миналата година най-много студенти има в професионалното направление „Педагогика“.

Като брой студенти на второ място е направлението „Педагогика на обучението по“. По приети студенти на трето място са във филологическото направление, споделя статистиката проф. Стоилов.

Най-малко студенти не можем да кажем къде има, защото има професионални направления, в които броят е по-малък, като специалностите „Медицинска сестра“ и "Акушерка", но това са нови за университета специалности, заради което държавата дава ограничен брой за приема на студенти, докато това обучение се наложи. А интерес безспорно има, тъй като търсенето на медицински сестри и акушерки е голямо. Това не означава липса на интерес, а напротив – има 12 кандидати за едно място в някои от специалностите. Тази година се дипломира първият випуск, а броят на отпуснатите места от МОН расте.

Тази година за първи път в ЮЗУ се въвежда и нова иновативна форма на обучение - дистанционна. За целта има създадена специално създадена интернет платформа, която съдържа необходимите материали за подготовка, изготвени от самите преподаватели. Студентът обаче има задължително присъствено време в университета, както и полагането на изпитите е на място. Тази форма е акредитирана и е в професионалното направление „Теория и управление на образованието“.

Тази форма обаче не можем да я сравним със задочното обучение, това е трета по вид форма. Защото при задочното имат задължително очни занятия, докато процентът на присъствено време при дистанционното обучение е изключително малък, уточнява Стоилов.

По отношение нагласите на анкетираните, че бъдещето е в технологиите зам.-ректорът коментира:

Ние имаме специалности, в които се изучава програмиране, и те са изключително търсени. Но само желанието не стига. Трябва упоритост и добра предварителна подготовка по английски език. Защото при програмирането се изучава математика, компютърни езици.

Личният ми опит е доказал, че при заплата от 4 хил. лв. за едно работно място в столична фирма има много кандидати, но достатъчно добри специалисти няма. Оказва се, че терминът „компютърна грамотност“ за младите означава работа на смартфона.

Тези, които кандидатстват в тези специалности са добре дошли, но трябва да знаят, че в основата стои трудът им, за да се реализират там, където искат.

Увеличението на заплатите на учителите през последните години неизменно повлия и на желанието на кандидат-студентите да учат педагогика, което професорът не отрече като факт.

Това безспорно е стимул, тъй като учителите, образно казано, са на бойното поле, защото, без да генерализирам, знаем какво е нивото на днешните ученици.

Добре е, че държавата отделя внимание и в тази посока и повишава заплатите. Трябва да се вземе под внимание, че освен безкрайната административната работа педагозите работят с хора, които са демотивирани, и от друга страна наваксват пропуски от предните класове.

Личното ми мнение, е, че процесът на повишаване на заплатите, трябва да бъде съпроводен с безмилостна чистка на всички онези, които не се справят с изискванията. Ние досега говорехме за некомпетентност на учениците, но има случаи, при които възпитаниците се налага да поправят преподавателите си в знанията и правописната грамотност, което е недопустимо.

ЮЗУ също така в тази посока трябва да затегне мерките, за да може да се дипломират изключително качествени кадри.

Много е трудно да се направи това обаче, защото има множество пропуски в системата.

Наредба на МОН регламентира базови специалности, които трябва да изучава студентът, както и минималният брой часове, които да е посетил. В тази наредба обаче не е включена дисциплина като „Езикова култура“, чрез която да се компенсират пропуските на студентите от средното училище по правопис и правоговор.

Ще дам пример – не е правилно дипломиран математик да изписва на дъската „зборник“. В този смисъл държавата има още какво да прави. И част от тези дейности е да се изготви списък със задължителните дисциплини, които трябва да се изучават в професионалните направление, и задължителен минимален хорариум, в които да се изучават те.

Не е тайна, че в стремежа си вузовете да запазят педагогическия състав, който е безкрайно ерудиран, все пак се случва така, че в учебните планове се включват дисциплини, с чиято помощ съответният преподавател да направи своя хорариум.

Това не е намеса в автономията на университетите. Има така нар. „регулирани специалности“ като правото и медицината, в които държавата прави точно това – налага кои дисциплини да се изучава независимо от университета и останалите наложени дисциплини в специалността.

Не бяха спестени и коментари, че е важна мотивацията на самите студенти, техният двигател да посещават лекции, да са старателни и да учат това, което искат.

В основата на всичко е личната мотивация. Ако някой е решил, че иска само диплома на хартия, той ще я вземе, тя ще е със среден успех, но ще получи дипломата. Този човек не може да бъде накаран насила да учи и да присъства. Той сам не иска да се подготви.

Относно самото присъствие – то е политика на всеки университет и на всеки факултет. Например в ЮЗУ има няколко факултета, в които заверяването на семестъра за база присъствие е задължително. Радващо, според мен, е, че все повече факултети се насочват към този модел. Аз категорично заставам зад редовното присъствие на студентите! 

Студентите обаче трябва да знаят, че университетът е получил финансирането за тяхната издръжка още при самото записване за 4 години напред и ако има губещ, когато студентът се отпише или отпадне, то това е самият той, защото вузът губи семестриалните такси, които на фона на издръжката, която държавата плаща за студента, са минимални.

Така че студентите не бива да разчитат на това, че някоий е длъжен да ги бута, образно казано, за да вървят напред, самите те трябва да имат мотивация. Важно е също така да се уточни, че заплащането на семестриална такса е част от цялата такса, която покрива държавата за редовните и задочни студенти.

Семестриалната такса не означава гарантирана диплома?

Семестриалната такса е правото да получава обучение за всеки студент.

Тук трябва също да бъде разбит един мит, че след като студентите плащат такси, то обучението им е платено. Това не е вярно! Има специалности, в които, например, студентът плаща 400 лв. такса, а издръжката от държавата му е 860 лв. на семестър, а за някои специалности 4000 лв.

Самата форма на платено обучение е след придобита еднократно бакалавърска или магистърска степен, тогава той заплаща цялата такса, и тази, която държавата би трябвало да поема при т. нар. „държавна поръчка“.

Затова съветът ми към бъдещите студенти е да се ориентират към специалност и да проучат средата, където която искат да се реализират.

Коментарите от дискусията:

Ivaylo Dilov Право - винаги има нужда от данъчни и прочие. И подготовката не е лоша.

Вилислав Балев Аз съм завършил право и не е много приоритетно. Само изпити, изпити. Това е професията, която е най-регулирана и трудно достъпна и с най-голям субективен елемент.

Stanimir Ivanov Uzunov Съгласявам се с админчето, IT винаги ще се търси и ще е добре платено.

Krisi Stankeva Stanimir Ivanov Uzunov е да де, но напоследък всички към това се насочват и това значи, че пак не всички ще успеят да се реализират.
Анелия Давидкова Лекари! Мислете малко егоистично! Няма да има кой да ни лекува след години! Статистиката показва, че средната възраст на лекарите в България е 55-60 години.

Stanimir Ivanov Uzunov Анелия Давидкова И тук съм съгласен - плюс зъболекари и зъботехници.

Силвия Йорданова Бъдещето е в дигитализацията! Лекарската професия също е много благородна, интересна и добре платена. Уникалността и таланта ще се ценят все повече. Така, че за всеки има поприще. Смисълът е всичко да се прави с любов, талант, знания и желание - в противен случай работата тежи и не се получава.

Тони Драганов Чолаков А между другото бъдещето е на природните и инженерни науки, най- малкото, че толкова години са пренебрегвани и при развиване на икономиката в страната ще има остра нужда от специалисти. Пример: при стартиране на АЕЦ - Белене ще трябват няколко хиляди инженери и физици.

Веселина Попова "Мода" в професиите е имало и ще има. Най - важното е да се научат да си посещават лекциите и да се подготвят за изпитите. Горчивият ми опит като ръководител ме сблъскваше в годините с липса на обща култура, камо ли със знания по същината на работа.

снежанка стоименова Инженерните науки на първо място и след това екологията - всички специалности, свързани с екология и биопродукти.

 

ЮЗУ разполага със свръхмодерни спортни зали

КОМЕНТАРИ

Коменски и Макаренко09:22 - 15.03.2019
Юзу - югозападният ПУЦ! За информация - пуц е професионално-учебен център, или Пульо учи за цар. Благоевградският пуц все пак не е универсален, в него липсва специалността Астрономия за дами.
Код за сигурност, въведете кода 2xf
loading...