Приказки за древни викинги, елфи, великани и джуджета слушаха студентите от ЮЗУ "Неофит Рилски". Мъдрите поучения разказваха на младите хора не кой да е, а преподавателката от Филологическия факултет Яна Чанкова и исландецът Айгир Сверисон, който е наполовина българин. Миналата година двамата направиха превод от староисландски на дидактичната едическа поема "Тъй речени са на Високия словата".
Това е вторият превод на това произведение у нас. Този път обаче тандемът Чанкова и Сверисон правят триезичен преводен вариант - с паралелни текстове текстове на староисландския оригинал, на съвременен исландски и на български. Той е съпроводен от коментари на преводачите. Любопитно е, че те са се опитали на места чрез отделни думи да доближат езика на българския превод до този на нашите епически народни песни.
„Предсказанието на пророчицата“, книгата станала повод за настоящата презентация, е превод на първата едическа поема, включена в сборника Codex Regius на „Старата Ѐда“ и втората, която се представя на читателите в същата преводна форма. Сборникът съдържа 10 митологични поеми и 19 героически песни.
Предполага се, че някои от поемите са създадени още преди заселването на Исландия. Те са записани на говоримия в края на 12. в. в скандинавската страна език. Именно това определя трудността при превода на поемите – стиловата им уникалност и внушението им като духовно учение за морал и добродетел.
Пред студентите, препълнили аудиторията на ЮЗУ, Айгир Сверисон представи по занимателен начин мъдростите и поученията на древните поеми, които са актуални и в днешните времена.
"Хората са многопластови същества - мечтаят, скучаят, страдат, ридаят, мразят и обичат. Това прави битието ни приказно и ние се влюбваме в живота. Има опасност, обаче, увлечени в надпреварата с живота, лека-полека да започнем да си представяме света като наша собственост, сякаш той е създаден заради нас и ни дължи нещо! Започваме да претендираме, да изискваме, да настояваме… Както от самите нас, така и от света… Превръщаме се от творци в унищожители и в себеотрицанието си ние произвеждаме най-зловещото – безразличието. А най-големият ни грях е, че унищожаваме цели светове, само защото не ги виждаме и разбираме", сподели с младите хора преводачът.
"Поемите звучат с особена актуалност в днешните трудни времена. Те не просто ни запознават с представите на старите викинги за света и космоса, с техните богове и приказни истории, но показват модел на житейско кредо, учат ни, че не е страшно да действаме, а страшно е да действаме безотговорно, страшно е да оставаме равнодушни към себе си и другите", призна Яна Чанкова.
Любопитно е, че младата перподавателка, участвала в превода на произведението, е специалист по староанглийска граматика, а не по староисландски.
Сигурно е обаче, че тя и Айгир Сверисон са се справили блестящо и са претворили от староисландски на български една приказка, която древните викинги биха разказали около огъня някъде в България.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"
