Дългоочакваният период от време за туристите от ТД „Осогово” - Кюстендил, 24. – 29. юли настъпи. Предстоеше екскурзионно летуване в Рила планина. Прогнозата за времето в дните преди събитието беше апокалиптична – 6 дни гръмотевични бури и много дъжд. Кошмарно!
Маршрутът ни беше: Кирилова поляна, хижа „Рибни езера”, хижа „Грънчар”, хижа „Заврачица”, хижа „Чакър войвода”, Боровец. На 24. юли сутринта в 8.00 часа всичко беше готово за приключението – раници, щеки и туристи се намираха в автобуса. Потеглихме!
Първата ни спирка беше на Рилският манастир, където запалихме по свещичка за здраве и хубаво време. Скоро след това се озовахме пред бунгалата на Кирилова поляна, където трябваше да преспим първата вечер. И хоп – изненада! Нямаше никой!
Никой не ни чакаше, нито ни посрещаше... Бунгалата бяха заключени и изглеждаха занемарени. Почакахме около половин час и решихме да тръгнем към следващата хижа по пътя ни – „Рибни езера”. След по-малко от 5 часа, играейки си на криеница с дъжда, бяхме в хижата. Настаниха ни в бунгалата и с нетърпение зачакахме вечерните часове, отредени за китарата и песните.
На другия ден групата се раздели на две: едните се разходиха до Смрадливото езеро (най – голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров) преди обяд, а другите следобяд. В крайна сметка и двете групи бяха почти еднакво мокри. Това повиши настроението преди втората концертна вечер на 2300 метра надморска височина.
На третата сутрин поехме по дългия маршрут до хижа „Грънчар” в 7.30 часа. Наслаждавахме се на чудните гледки към връх „Канарата”, връх „Вапа”, връх „Ковач”. И там някъде около последния връх се появи дъжда – тих, непретенциозен и упорит. Отново в действие влязоха дъждобраните – и така до хижата с едноименното езеро пред нея. Вечерта отново китарата извиси глас, въпреки негостоприемния хижар и неадекватното му поведение.
Предстояха ни още два дни с прекрасни гледки. В първия тръгнахме по Кайзеровия път към хижа Заврачица и успяхме да изпреварим дъжда с минути. Посрещнаха ни с курбан, раздаден за здраве от хижарите. Настаниха ни и започна най – веселата част, релаксиращата.
През втория ден отново изпреварихме дъжда до хижа „Чакър войвода”. Изключително гостоприемното посрещане ни настрои за много песни вечерта в дъжда. В тъмното се разрази гръмотевична буря, колкото да напомни, че и този път минахме между капките. Музиката на душата и на дъжда се сляха в обща симфония за китара и туристи. Чувствахме се щастливи от поредното приключение, заредило ни с енергия, здраве и увереност, че щом природата може да бъде толкова грижовна и обичаща и ние, хората сме длъжни да правим същото...
На другата сутрин, неделя, 29. юли, изчакахме дъжда да приключи и в 8.30 часа тръгнахме към Боровец, всеки притиснал своите преживявания в хербария на безценните си рилски спомени.
След по – малко от три седмици предстой следващото ни екскурзионно – музикално летуване в Пирин и затова, когато вече бяхме в автобуса на път за Кюстендил, някой прошепна: „Довиждане Рила! Добре дошъл Пирин!”
