Скопие, Скопие, беше убав град, а сега стана, Скопие, гроб на мама, тато и на мойот брат…
Се пее в една народна песен, почитаща паметта на жертвите след разрушително земетресение.
Други трусове днес обаче има в столицата на Македония.
Една улица символично разделя християни и мюсюлмани или както се изразяват местните: „скопяне“ и „шиптаре“.
Когато запиташе една жена, защо тя не ходи в Старта скопска чаршия, тя отговаря: „Ние не ходим при ОНИЯ!“. Албанското „малцинство“ обаче няма проблем да излиза извън пределите на чаршията, на която не се чува македонска реч, а турска и албанска.
Оказва се, че Скопие е на 200 км от Благоевград и на цяла вселена разстояние от Европа. Чаршията буквално вкарва туристите, макар и българи, в един ориенталски свят. Само човек, посетил Скопие, може да усети разделението и разликите.
На старият мост на Вардар има пътеводна табела на три езика – македонски, английски и албански.
Децата, които работят
В по-голяма част от магазините за храни, сувенири, обувки и злато работят деца на видима възраст 12-16 г. Те обслужват туристите и знаят да се пазарят. Ръководени са предимно от други по-големи мъже. Знаят как да дебнат да не им бъде открадната стоката. Жени, които да работят на чаршията няма!
Децата и просят. Те са или 2-месечни бебета, спящи в ръцете на забулени жени, или 5-годишни, които искат едно евро. Все пак ЕС тропа на вратата! Често срещани са групите деца, които продават мокри кърпички или „дрънкат“ на играчка китара и искат пари.
Жените в бурки
Огромна част от жителите на Скопие изповядват исляма, и то в по-радикални форми. Ако в една съседна Албания мюсюлманите ходят с разголеми коремчета, то на чаршията и извън нея жените са с бурки до земята. Виждат им се само лицата и ръцете. По магазините също се продават облекла спрямо тази мода.
Мъжете в костюми
Има една странна тенденция в магазините да се продават повече мъжки дрехи, предимно костюми, и мъжки обувки. Мъжете ходят на бербери, имат идеално подържани коси и бради, а по-възрастните са с традиционните за исляма бели шапки.
Двуглавият орел
Това не е метафора, ако очаквате да видите етнически албанец, повел харема си. Двуглавият орел – символ на Албания, се шири из чаршията. Знамена също. Докато на центъра на Скопие всичко е почервеняло от знамената на Македония, то червеният цвят доминира и в „албанския“ квартал, само че със знамената на Албания.
Доста от хората не могат (или не искат) да говорят македонски и дори продавачите на сладоледи предпочитат английския, защото славянският им е по-труден.
Помежду си хората разговарят на албански или турски, по чаршията на подноси момчета носят чаши с чай и баклава. Не, не Истамбул! Скопие!
Стоките са предимно внос от арабските държави – шампоани от черно семе, мазила с благоухания, шафран, коран, килими за намаз, сини очи, кожени обувки и чанти.
Храната
Овче и телешко! Това са адски силните аромати, които се носят из чаршията. Има заведения за хранене, в които се предлага постен боб, салата, кюфтетата и пържоли. Има и сладкарници с много, много сладки неща, продават турски сладолед. Забележително е малкото ателие, в което се продава баклава „Ангела Меркел“. На стъклата са налепени плакати на Ердоган и Сюлейман Велики… случайно?
Продава се изключително много печена царевица в конкуренция с кукуруза по бреговете на Слънчев бряг.
Златото
Дюкяните за златни и сребърни накити... не е важно, че са много, а че в тях се пазарува. Постоянно има хора (местни), които купуват злато. А то е внушително с плетката си, с изработка, с грамаж.
Интересен е и кварталът „Гази Баба“, в който има изцяло етническо албанско население. С него завършва и чаршията и започва другия свят – на джамиите, пазара и пазаренето.
Незнайно защо постоянно се говори за българо-македонската дружба, а познаваме ли съседите си?
ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ СКОПИЕ ВИЖТЕ ТУК
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Македонският език и култура из улиците в Скопие
и
Скопие под зоркия поглед на Гоце и Даме
