Настъпи края на август и най – чаканата проява за годината на ТД „Осогово” гр. Кюстендил вече чукаше на вратата. Предстояха две седмици по Средна гора – екскурзионното летуване, в което желаещите бяха толкова много, че се наложи формирането на две групи от участници по един и същи маршрут. Първата тръгваше на 26 август, а втората от 02 септември.
Избраният маршрут беше: село Старосел, хижа „Фенера”, хижа Средногорец, град Копривщица, хижа Павел Делирадев, хижа Братия и прибиране от село Чавдар. Пътувайки към изходната точка спряхме в град Хисаря, за да се докоснем до очарованието на градчето. След това разгледахме в село Старосел тракийските находки и винарната, за да се озовем на изходната точка до местността Бело камъне.
Хижарят на хижа „Фенера” любезно ни предложи да ни извози раниците до хижата. Много хора очакваха, че екскурзионното по Средна гора ще е като разходка в парка с ръце в джобовете. Макар и без раници много скоро извадихме ръцете от джобовете и потънахме в очарованието на планината. Около хижа „Фенера” се разходихме до връх „Кози грамади”, където има тракийски жертвеник, а след това се изкачихме на връх Фенера, за да изпратим залеза на Слънцето.
На другия ден тръгнахме за хижа „Средногорец”. Пътят ни минава през връх Алексица, един от най – обзорните върхове в тази част на планината. Изумителна панорама се открива към Стара планина – от връх Вежен до връх Ботев всичко се разстила пред погледа.
След около 2 часа ходене стигнахме до изоставената хижа „Чивира”. Гротеската е пълна, когато човек гледа разграбената хижа и паркирания отпред на поляната изтребител. Времето сякаш е спряло някъде в миналото, когато тук е кипял живот. Хижа „Средногорец” е красива, модерна хижа, с всички условия за приятен престой. Песните с китара и гайда около лагерния огън само допълниха прекрасното настроение.
На третия ден изкачихме първенеца на Средна гора – връх „Богдан” /1604 м./. Някак неусетно и подозрително лесно се стига до гористия връх, оголил малка поляна наоколо.
Очакваше ни Копривщица, със своята история и съхранен дух. Когато човек се разхожда из калдъръмените й улички и обикаля една след друга къщите, превърнати в музеи, разбира колко много е дал на България този град.
Сутринта поехме към хижа „Павел Делирадев” отново без раници, защото любезните ни домакини в Копривщица – Милена и Искрен предложиха да ги закарат до хижата. Така и направиха. Ние отново в олекотен вариант се придвижихме до мястото за нощувка. Посрещна ни хижарката Елена, която с изключителен професионализъм ни обгрижва при престоя ни при нея.
Вечерта отново гайдата и китарата се съревноваваха за внимание, а хората се виеха едно след друго. На другия ден слязохме в Панагюрски колонии, позаредихме от магазина необходими неща и започна изкачването на връх Братия – продължително и уморително. Върхът се оказа прекрасно, обзорно място, впечатлило някога и Константин Иречек. На паметна плоча беше написано изреченото от Иречек при срещата му с върха. На хижа Братия се оказа, че е мръсничко, но нали сме туристи – не очаквахме категория лукс.
Последният ден направихме последния си преход до село Чавдар. Разгледахме неолитното селище, работещо от 2012 година и намиращо се на 2 км над селото, похапнахме в центъра, удивихме са на направените паркове, мостчета, фонтан в селото и поехме щастливи към Кюстендил.
На другата седмица повторихме същото с втората група. Така за две седмици се докоснахме до позабравената Средна гора. Туристи почти не срещахме през цялото време, но красотата и очарованието на планината ни накараха да я преоткрием и отнесем светли спомени в душите си.
