ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
Приморско. Аз, Светлана, багаж и автомобил. Привечер. Желаем да преспим една нощ. Навсякъде, като чуят, че става въпрос за една вечер, саркастично ни скастрят за нашата семейна пестеливост за нощувките тук. Иронията в техните уста за нас е лукс. Всички имат стаи, но не ги дават за вечер?!
Някакъв /от него да мине/ решава да "рискува" и ни дава шанс да спим на легло, а не в колата. Коства ни 30 % над обикновената цена. Разбира се, това е така, защото жена ми е преговаряща. Иначе ще спим на плажа. Благодарни сме.
Аз съм в автомобила и се развличам, като бягам от един паяк и глутница общински служители, които са готови да ми сложат пранги на гумите. Искам да си платя за паркинг, но такъв няма...
От близките "бойни" действия с "прангаджиите" разбрах, че мога да паркирам в двора на училището и ако там няма места, да паркирам извън Приморско. Училището беше там, но места нямаше.
Навсякъде по улиците са нацвъкани забранителни знаци за паркиране, които нямат никакъв смисъл. Смисъл има само за собственика на паяка и прангите. Стана 18 часа и омразните общински преследвачи изчезват. Паркирам веднага.
Ресторант, разходка, безгрижие. 100 евро. Тълпите по улиците са усмихнати, щастливи и доста зачервени. Значи са паркирали по-успешно от мен. В двора на училището, а не извън града.
Лягаме. Спим. Кошмари. Преследва ме Здравко/от Биг Брадър/, яхнал общинския паяк, подкрепен от пехота, облечена в жълти светлоотразителни жилетки...
7 часа сутринта. Скачам като ужилен. Търча. Мятам се с плонж в колата. Светла пъхти след мен с куфарите /на колелца са/.
Паякът се показва от ъгъла...
Мръсна газ. Табелката на Приморско остава зад нас. Завинаги!
