„Сутринта ми мина спокойно. Следобяд трябваше да завърша с домакинските задължения. Простирах прането отвън. Тогава стана нещо странно. Разбрах, че се случва нещо лошо“, така започва разказът на Даниела от Ощава. Тя е собственик на малка къща за гости точно срещу минералните бани.
Сравнението е много силно, но непременно напомня на случилото се на 11.09. с кулите близнаци в САЩ. На 24. август огненият ад погълна западната част на Пирин. Там селата Ощава, Мечкул, Стара Кресна и Влахи бяха под пряка опасност от заличаването им от карта на България. Пожарът се разрази с такава скорост и сила, с каквато дори атлет, който иска да избяга от пламъците ще бъде погълнат.
В момента гората е паметник на една еко трагедия. Дърветата стърчат като въглени, а почвата е черна. Всички камъни са обгорели. Някои от тях толкова силно, че се отчупват пластове от тях като мазилка. Все още личи къде е минавала техниката, правила просеките.
На 24.09. се навършва месец от бедствието. Така ще минава времето и ще броим колко е минало. Все още мирише на опушено.
Даниела продължава: „Дърветата ми пречеха да видя, но слънцето бе засенчено от нещо. Това „нещо“ било димът. Запалих колата, тръгнах към Ощава да видя какво става, после залетяха пожарни и горски. Разбрах, че в центъра на пожара е моята къща и още много около нея. Не знам какво съм си мислила. Помня, че ме беше много страх!“
Днес жената не иска да разказва много. Знае, че къщата ѝ е спасена, а огънят е бил на метър от нея. Боровете са „изпечени“. При всеки полъх игличките падат и почвата пожълтява. „Поне така прикрива черното. Тук беше толкова красиво!“
Даниела казва, че първите три дни след пожара е спала много дълбоко, а след това започнала да се буди, обляна в пот. Не сънува огъня, но я е страх.
Тя знае за дядо Митко, който живее на 2 км от нея. Той е останал без дом. Знае и за дядо Йоско, чиято жена почина, къщата и колата му изгоряха.
Казва, че не обвинява никой за случилото се. Просто го приема като природно бедствие.
Гледката дълго време ще бъде черна и неприятна. Ще се разнася пепел, ще мирише на дим. Хората имат своите истории и чувства от преживяното. Те вече са по-различни от останалите, защото вътре в себе си са надмогнали една стихия.