Скъпоплатени малоазийски каменоделци са направили площадната украса на Хераклея Синтика

Снимка: Археология Българика

Вече няма съмнение – около 388 г. след Христа мощно земетресение е разтърсило Хераклея Синтика и е предизвикало силна приливна вълна от Струмешница, оставила ниските части на града и форума покрити с над два метра жълта речна глина. Археолозите от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински /НАИМ/ продължават да намират следи от нея и по най-фините елементи от архитектурната украса. За щастие голяма част от тях не са натрошени, въпреки труса. Защо ли?

Почти сигурно е, че по онова време градският площад е бил в период на реконструкция, смятат специалистите. Така онези елементи, които още не са били поставени където трябва, не са паднали отвисоко и са останали цели. Така например част от големите мраморни корита с лъвските глави са обърнати с главите надолу, запазвайки се напълно здрави. Хипотезата се потвърждава и от факта, че в помещение в северозападния ъгъл на гражданската базилика бе открита пещ за стъкло. От типа, който се демонтира след края на строеж.

В североизточния край на форума пък наскоро археолозите се натъкнаха на паднали колони и два коринтски капитела – с тях откритите на обекта стават общо четири. След почистването им се видя, че единият е с изпочупени ръбове, буквално заоблен. Другият обаче сякаш е поставен върху мраморна „греда“, попълнен е отстрани с камъчета и за изненада на специалистите няма пробита дупка за жлеб, който да го закрепи. Само две от волутите му са довършени както трябва, останалите са грубо оформени.

Дали са оставени нарочно така, понеже капителът е бил предвиден за място, само частично изложено пред погледите на минувачите? След консултация с доц. д-р Здравко Димитров (НАИМ) категорично се наложи тезата, че е бил колонен, т.е. видим от всички страни. Но защо тогава е в това състояние?

И този капител също като останалите е направен от опитни майстори  – вероятно пътуващи малоазийски каменоделци, от най-добрите в мраморната украса. През втори век след Христа градът е бил в разцвет, управата му е можела да си позволи високите им цени, поне в началото. Те са изваяли всички детайли и по архитравите, било е дълга и упорита работа не за месец-два, а за години. Вероятно е настъпил период на финансови затруднения, каменоделците не са получили пълното заплащане за работата си и са си тръгнали, без да довършат последния капител. Това не е попречило на хераклейците да го монтират, а и на техните наследници след около 150 г. или повече по-късно да го преизползват при  потягането на форума.

Но след земетресението в края на IV век Хераклея Синтика никога не успява да си върне стария блясък. Населението на града обеднява до такава степен, че не разчиства следите от приливната вълна на Струмешница дори на централния площад. А и покривът на гражданската базилика не е възстановен изцяло. Ако се съди по многобройните животински кости в нея възможно е тази сграда да е била използвана като обор. Пак тогава повечето от търговските помещения в северния край на форума са превърнати в бедни жилища./archaeologia-bulgarica.com

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK