Неделя Сиропустна (Сирни заговезни, Сирница,Поклади, Прошка) е един от най-тачените от българите християнски празници, бележещ началото на пролетния празничен календар.
След този ден започва продължаващият седем седмици Великденски пост. Най-съществената част от празника е искането на прошка – хората си прощават един на друг за грешките и обидите, натрупани през годината.
“Прости” и “простено да ти е” са най-често разменяните реплики през този ден. Така с открито сърце и облекчени от греховете, християните са готови за тежкия пост. За обредната трапеза са характерни млечните храни, задължителната баница с много сирене, масло и яйца.
Ето какво разказа за днешния голям християнски празник уредничката в Дома на културата в Гоце Делчев Иванка Джибова. Тя съхрянява стари традиции и поверия, изпълнявани от предците ни на всички християнски празници, които продължават и до днес да се предават от поколение на поколение:
"Седмицата след Месни Заговезни до неделята, или до днес, в нашия край се нарича Сирна неделя. През тази седмица се яде най-вече сирене, мляко, яйца и всичко произведено от мляко. Особено хората, които ще се пречистяват след дългия пост, който престои, задължително спазват това хранене.
Най-често приготвяните ястия от времето на нашите родители и баби са традиционните баници с много яйца и сирене, с праз и яйца и други. По време на Сирната неделя традиционно в нашето село Баничан, а и на други места се приготвя и така наречената шупла от 1 кг брашно, едно пакетче жива мая, лъжица олио и чаена чаша хладка вода.
Всичко това се бърка с лъжица, не се меси с ръце, докато тестото стане на шупли и започне да се отделя от съда и самата лъжица. Получената смес се поръсва обилно с извара или сирене и се изсипва в предварително намазана тава.
Тестото го оставям да втаса и после го пека във фурната на 200 градуса, докато стане готово. Това е стара рецепта, останала от майка ми и аз я правя винаги през тази седмица, а и на днешния ден", споделя Иванка Джибова.
От същата смес, но малко по-рядка, тя прави и мекици на Сирни Заговезни: "Гребвам от по-рядката смес с намазнена лъжица и пускам в сгорещеното олио. Стават прекрасни мекици, които ние много обичаме вкъщи. Тези ястия обаче се готвят до неделя, т.е. до днес".
На самия ден, на Сирница, домакинята задължително приготвя за последно преди постите баница с праз и яйца, качамак със сирене и масло, варени яйца, като на трапезата се слага задължително и бяла халва за обичая Хамкане.
"Мъжете заедно с децата берат хвойната за обредните огньове, които се палят вечерта, като се редят задължително по две сирници - една малка и една голяма. Малката сирница е лъжовната, защото се пали по-рано за заблуда на другите квартални сирници, за ги подмамят да си запалят първи големите", обяснява традициите и гозбите на Сирни Заговезни Иванка Джибова.
Интересен е разказаният от нея обичай от миналото, който вече за съжаление е рядкост. Именно на Сирница ергените в миналото показвали предпочитанията си към момите, които са си харесали.
След запалването на обредния огън те вземали от него горяща хвойнова пръчка и се обръщали към бабата или майката на момичето с думите „Бабо, дай ми момата, на ти стрелата, та да я кача на бял кон, да я откарам на „Крива река” и да я взема на мене за жена”.
Покрай обредните огньове се събирали всички от квартала или селото, прескачали огъня, за да гонят лошите духове и да не боледуват през годината. Покрай огъня се виели дълги хора, момите и момците пеели песни, някои от които са останали и до днес в месния фолклор. На Сирни Заговезни не минавало без кукери или така наречените карнавали.
Според традицията, вкъщи всички заедно вечеряли, като задължението на майката било да завърже на точилката червения конец с парчето бяла халва, с която бащата започвал да подмамва децата и другите от семейството с уста да уловят движещата се непрекъснато халва, вързана на точилката.
Обичаят се нарича хамкане или хацката и той се спазва и до сега в Гоцеделчевско заедно с още други традиции, характерни за днешния празник. Тъй като бялата халва е вече рядкост, сега за примамка на конеца се връзва варено яйце. Вярва се, че който успее да улови с уста халвата или яйцето при хамкането, ще бъде късметлия през годината.
След ритуала червеният конец, както си е завързан на точилката, се запалва и ако изгори догоре, вярването е, че реколтата ще бъде богата.
Християнският празник Сирни Заговезни е един от най-хубавите и емоционални празници, които християните от Гоцеделчевския край пазят и почитат масово. След като трапезата се раздигне, освен „Прости!" и "Простено да ти е!", си пожелават един на друг и "леки пости”.
Народът казва, че на днешния ден Сирни Заговезни небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората.
ПРОСТЕТЕ И ПРОСТЕНО Д ВИ Е!
