Разбрал за дарбата си преди 10-12 години. Не й обърнал внимание. Продължил да се занимава с ресторантьорския си бизнес, който върти цял живот. Докато не се наложило да помогне на съпругата си. Изкълчила си глезена, болките били големи, а близките й помагали да се придвижва. Тогава Кирил Димитров се сетил за способностите на дядо си – известен чакръкчия, излекувал мнозина.
Решил да опита и успял. Жена му се изправила на крака, болката изчезнала, започнала да ходи...
Кирил Димитров е от Благоевград. Сега е на 59 г. Хората в региона го познават от караваната на Предел, която стопанисваше близо 20 години. Днес държи крайпътното заведение „Чинарите“ на главен път Е-79 – кокетно и уютно място за отдих до река Струма. Там е и импровизираният му кабинет, в който приема пациенти. През останалото време върти цялата работа в заведението - зад бара, сервира на клиенти, посреща приятели - каквото се наложи.
Защо да ти вярват хората? Години наред какви ли не лечители се навъдиха, кой от кой по-големи, церящи всякакви болести. Отчаяни и обезверени хора хвърлиха сума ти пари по шарлатани и останаха излъгани. Разбира се, продължават да го правят и днес.
Така е. От демокрацията всички станахме изведнъж лечители, гадатели, екстрасенси - нещо страшно! 95 % от провъзгласилите се за лечители впоследствие се оказаха измамници. Но при мен е различно. Аз казвам на клиентите си: Ако не ви помогна, ще ви върна парите. Аз такива пари не искам!
Кога разбра, че имаш дарба?
Преди десетина години. Помогнах на двама-трима приятели, но беше инцидентно и не съм се занимавал повече с това. Но при мен е наследствено. Дядо ми Димитър Костадинов беше народен лечител. Помогнал е на много хора. Бегло си спомням, че лекуваше болните с масажи, а ръцете си топеше в леген с топла вода и задължително използваше домашен сапун. Тогава бях малък, около 10-годишен. Той искаше да ме учи, но играта ми беше по-интересна.
За първи път усетих, че имам дарба, когато пострада жена ми Валя. Изкълчи си глезена. Тогава още държахме заведението на Предел. Кракът й беше подут, много я болеше и не можеше да се движи сама. И докато се чудех какво са правя, се сетих за уменията на дядо и реших да пробвам. Какво правих, какво не правих, не знам, но след два часа тя си стъпи на крака, болката изчезна и започна да ходи.
Какво лекуваш?
Дископатия, шипове, всякакви изкълчвания и навехвания.
А как знаеш какво да правиш, как точно да масажираш?
Не знам. Някаква сила ме води. Това е заложено в мен, иначе нямаше да мога да го правя.
Излиза, че не толкова масажите, а някаква друга сила, която се крие в твоите ръце, лекува хората?
Сигурен съм, че имам енергия. Силна. Не съм чел никаква литература, не съм учил медицина. Носят ми рентгенови снимки, но аз нищо не виждам в тях. Досега не ми бе минавало и през ум, че мога да се занимавам с това. Започнах по-сериозно от две години. Правя го с цялото си желание. Едно нещо не го ли правиш с желание, просто не става. Аз използвам цялата енергия, която имам и се получава.
Преди година и половина идва един приятел доведе при мен свой познат от Благоевград – свил го кръста. Дойде. Послах на пода една пътека и направих два сеанса. Казах му да мине още един-два пъти през мен, за да го излекувам, но той не ме послуша. След два дни ми се обажда – стоял с гръб към течението на река и бил много зле. Пак дойде в заведението. Беше се изкривил, с големи болки. Направих му два сеанса и на почивката отидох зад бара, имах да мия чаши. В един момент някой ме потупва по рамото. Обръщам се аз, той станал и ми дърпа сапунените ръце, целува ги и се кръсти. Казва ми: Не съм вярвал, че ще ме изправиш на крака за толкова кратко време. Всичко стана за не повече от 20 минути. Хвърли един железен лев на пода за лек, каквато е традицията от време и се разделихме.
Един лев ли струва да излекуваш някого?
Досега дори лекувах без пари, не съм си търсил – кой каквото обича. След като ги изправя на крака, ми подхвърлят по един железен лев или най-много да оставят 5 лева. Но вече ще си сложа тарифа. Имам и деца за гледане. Само за мерси не става. Наскоро излекувах един мъж и ми дава 5 лева. Извинявай, ама какво ми плащаш с тези 5 лева – сапуна, кърпата, чаршафа или това, че си излекуван?
И не само това. Българинът е наблагодарен. Дойде тук, излекувам го. Обещае да ми се обади на следващия и по-следващия ден, за да знам дали се чувства по-добре, но забравя. Обикновено аз звъня на пациентите да ги питам дали има подобрение. Когато сме добре, забравяме.
Миналата седмица дойде един мъж, 130 кг. Още от първия сеанс го изправям на крака. Тръгна си и не ми се обади повече. За мен е важно да знам дали съм помогнал, затова искам да ги чуя на следващия ден след сеанса. Обаждат се пак, едва когато се повтори болката, защото тези заболявания са хронични.
Имам излекуван мъж с дискова херния. Трябвало да му правят операция, но някой му казал за мен и пристигна. Казах му: Ако след сеанса не те облекчи – продължаваме, ако не – спираме и отиваш на операция. След два сеанса се вдигна на крака, а операцията му се размина. Оттогава минаха пет месеца и човекът няма проблем.
В последно време победите ми са още от първия път. Като излекувам някого, за мен е победа.
В звуковия файл: Антон Ангелов, един от пациентите на чакръкчията Кирил Димитров
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"
