Иван Падинарски - 80-годишен българин, който се бори с перо за социална справедливост

Снимка: Infomreja.bg

Той се прекланя пред силата на думите още от малък

Още от малък, както обикновено се случва, той се прекланя пред силата на думите и тяхното въздействие.

Невръстното още момче, от село Граница, с неукрепнал почерк, сътворява първата си хумористична - стихотворна творба, но тъй като другарчетата му започнали да се присмиват, той не може да се похвали през това време с повече написани текстове.

Остава сирак на 6 години, защото баща му е отровен от негов „приятел”, на когото той дал много пари, за да си купи рейс. И за да не му бъдат върнати парите, „приятелят” му заедно със сина си, който е работил в гаражите на УБО тогава, отравя бащата на Иван Христов Падинарски с вълча отрова, без да се съобразят, че благодетелят им ще остави 6-годишно дете сираче и млада вдовица.

През 1948 г. майка му отива при леля Ванга и тя разкрива забулената тайна около ранната кончина на съпруга ѝ, като ѝ казва, че тези, които са извършили злосторното деяние, ще си получат възмездието, като първо ще умре първородното дете на един от замесените в общото деяние.

И наистина, на сина, участвал в престъплението, умира първото му дете, както предрича феноменалната леля Ванга. Впоследствие на този в кавички ”приятел” след повече от 25 г., умира и детето на дъщеря му, което се самозапалва.

Интересна е одисеята на живота на Иван Падинарски, който се е уверил, че възмездието рано или късно идва и за това той като човек със силен борчески дух е непримирим към неправдите, което отстоява през 80-годишния си живот.

След като той навършва 23 г., в младежката си възраст - той започне да пише много повече. Оженва се за любимото момиче, което е обичал през целия си живот до нейния последен ден.

Интересен е фактът с Дядо Ильо войвода, който спасява прадядо му, на когото турците са убили баща му и са поискали дъщеря му за жена. Тогава прадядо му, несъгласен, разбира се, с подобна женитба да даде детето си на турчин, и турци убили и родния му баща, този тревожен факт дядо му  споделя с Ильо войвода и войводата го посъветвал да поканят турците в дома си, за да им даде дъщеря си, както повеляват  българските обичаи.

Хайдутите, предвождани от Ильо войвода, устройват засада и през нощта, по време на празненството, извеждат българите и избиват всичките турци, дошли да вземат българско момиче. След този погром прадядото на Иван Падинарски, който бил българин от Македония, бива преведен от хайдутина революционер - Ильо войвода, в с. Тишаново, Кюстендилско, където живее със семейството си за кратко време, а после отново се изселват в с. Страдалово.

Като родственик на дядо Ильо войвода по дядова линия с македонските корени Иван Христов Падинарски освен че е родолюбец и патриот и се възхищава от неговия героичен пример за справедливост - Иван Падинарски, написва и песен за този славен  войвода.

Така се оказва, че във времето е увлечен по този жанр и той става автор на песни, които освен героизъм, възпяват и красотата на мома кюстендилка. Той е щастлив, когато има възможност да ги изпее пред повече хора и да ги зарадва със своето сътворение не само с думи, но и с мелодия и красив мъжки глас.

Обича справедливостта, а и произходът му изглежда е изиграл съществена роля, след преживени тежки моменти в своя род, всичко това реално е оказало въздействие върху него и той продължава да се бори справедливостта да възтържествува там, където е необходимо.

През живота си пише статии с икономическа тематика и печати литературните си произведения в местните кюстендилски вестници, като „Звезда” и др., а сега като пенсионер, 80-годишен, сътрудничи на вестник „Пенсионер” и др. подобни вестници.

Завършва Икономическия институт във Варна „Карл Маркс” със специалност "Планиране и управление на вътрешна търговия". През годините работи  по специалността си, която е завършил.

Има две дъщери - лекарка и прокурор, и едно внуче, което много обича.

През новата година, въпреки извънредната ситуация, той иска да доживее деня, когато ще види справедливостта към българския народ, която трябва да дойде по-скоро и да се случи, за да бъде сложен край най-после на купуваните избори.

Ще представим на читателите на ИНФОМРЕЖА кратки негови творби:

ТЪГА

Тежко в България живеем,

бавно и сигурно стареем,

Няма ги селцата пълни с народ ,

и градовете ни с бурен живот .

Трудихме се бяхме задружни,

а днес безработни и никому ненужни.

Работехме ден и нощ безспир,

Машини бумтяха в полската шир ,

Фабрики и заводи строихме ,

нов социален строй построихме .

А днес в пламъци,смърт  и разруха

Трудно се живее брате тука…

Тогава се срещахме по празници и банкети,

А днес в поликлиники, болници и аптеки.

 

ПЕСЕН ЗА ДЯДО ИЛѝО ВОЙВОДА

Прочул се Ильо войвода- кара капитан от Берово

със свойта вярна дружина в Осоговската планина.

Най-напред върви Ильо войвода препасал сабя френгия,

На пояс чифте пищови , на рамо вдигнал пушка бойлия.

Страшна борба води Ильо войвода със турци- върли душмани.

Дом и семейство остави народа ни вярно да брани .

Славен юнак беше  Ильо войвода в боя за свобода.

Турските орди победи и Кюстендил града освободи.

 

ВРЕМЕ ЗА ОТПЛАТА

Никъде няма такава  крадлива държава,

където преяжда от власт, родната ни партийна напаст.

Корупция навред ечи ,престъпността зловещо ечи.

Страх и ужас е обзело повсеместно и град и село.

Бюрократичната управа правосъдие криво раздава ,

обществото ни болно стене потисната от тежко бреме.

Били сме някога горд и борбен  народ , а днес битуваме като роб.

Безработен и обезправен от родината прогонен.

Властникът граби без да пита , алчността му няма насита,

Но ще дойде ден някой от майка роден с патриотизъм закърмен

И ще каже:”Стига престъпници ненаситни

грабихте безмерно благата , но дойде време за отплата.”

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK