Шапки долу! Движим се по пътищата на смъртта

Снимка: Infomreja.bg

Тъжната новина за последните "събития"

Една медия е малък статистически център, който отбелязва процентите на добро и лошо в света. Двете понятия са най-добрите детски показатели, за да определим какво се случва.

Трибагреникът е черно знаме. Процесията тръгва с лъскава кола.

Докато Ердоган влезе в Сирия и „големите“ треперят за влияние, а „малките“ бягат от ударите, в България си говорим за „войната по пътищата“.

Все по-непонятно става това определение, защото война буквално означава някой да се изправя срещу някого и с определена цел да има физически двубой с врага си.

А на пътя никой не тръгва с тази цел, по-скоро желанието е да стигне до някъде. Стига се обаче до тук! Краят! Точката! Финалът!

След този край има продължение – броенето на жертвите, които деликатно се покриват с гаден зелен чаршаф на пътя, за да могат останалите „войници“, преминаващи покрай тях, да не видят лицето на младите и старите.

И после, да, има после… след смъртта има продължение – освен пътища се „строят“ и паметници. Те са красиви, мраморни, с различни снимки и орнаменти по тях. Като „Пътят към София“, при който сковаваха на войниците дървени кръстове насред бялата пустиня в планината.

Връщам се назад – край няма, има многоточие наподобяващо правата линия на оня пищящ апарат отново като на филмите. А от тоя филм няма излизане!

В реалността обаче родителите ходят по пътищата, за да питат полицаите дали детето им е умряло, евентуално надявайки се, същото то да не се е качило в смазаната ламарина.

Не знам кое убива повече за да дам съвет да се пазим: рака, НЗОК, професията или МПС-тата.

Колко са жертвите на пътя не знам и не искам да знам, но знам, че те са горе долу толкова, колкото сълзите на една майка, която не стига, че на работа ѝ звънят по телефона да ѝ кажат, че вече е родител само по документ, ами чете и гледа как каската на детето е останала на пътя.

Татковците пък се давят в думите си пред микрофона, защото те са мъже и трябва да са силни като гледат към пръстта…

Колко е тъжен краят? Той не е тъжен, а е факт на началото на ужаса от нощите и празните стаи, и останалите дрехи на простора, и черната жалейка на врата, в съболезнованията на хората. И да не забравяме във вечното клеймо: Той/ тя станаха жертви на войната по пътищата.

За теб виновен ще е винаги другият, че е отнел твоя човек, но за хората остава статистиката – неправилно изпреварване, неспазена дистанция, отнето предимство, несъобразена скорост, разсейване, засипване.

Лек път към едно много по-добро място! В черно съм! 

Медийна "статистика":

9,50 ч. на 14.10. - Младеж загина след като кола удари диво прасе на пътя
10 - Шестима загинаха при катастрофа по пътя Казанлък-Габрово
10,36 - Пешеходец почина след като го блъсна автомобил в Берковица
10,39 - 19-годишен се вряза с колата си в каруца
11,26 - Възрастна пътничка почина след отнето предимство
11,30 - 27-годишен блъсна и рани тежко пешеходка
9 ч. на 15.10. -17-годишно момче загина при катастрофа край Симитли
 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK