Име, което трябва да помним!

Мария Шехинова-Златарева, вдясно: строежът на новата сграда на Първо ОУ в Гоце Делчев, снимки: Личен архив

Мария Шехинова е дъщеря на известния неврокопски будител Стоян Шехинов

Мария Шехинова е родена на 30 ноември 1877 г. и е дъщеря на известния неврокопски будител Стоян Шехинов.

Известно е, че бащата е притежател на хан и отделя две от стаите на хана си за класни стаи. В хана, който живеят, се чуват гласовете на децата и учителите. В сърцата на баща и дъщеря има вроден стремеж за просвещение и почит към училището.

Ханджията Стоян и баща на Мария е уважаван и почитан от съгражданите си, защото макар и имотен, той извършва дарителска дейност. Той е образаван и свободолюбив. Неслучайно е председатал на читалището и важна фигура в управата на града.

От осемте си деца Елена и Стоян Шехинови остават само с едно. Като малка Мария расте слабичко дете и с крехко здраве, но в погледа ѝ се вижда неподправена любознателност. Бащата, прогресивно мислещ човек, насърчава дъщеря си да учи. Мария учи основното си образование в девическото училище и го завършва с отличен успех, след което баща и я изпраща в Девическото педагогическо училище в гр. Солун.

Тя е възпитавана в патриотичен дух и се връща в града, завършила отново с отличие. Първите ѝ стъпки на учител са в Крива Паланка. Тя знае, че нуждата от учител там е голяма, поради известието, че предишната учителка Мария Симедчиева е убита от сръбски чети и тя отива там, смело изпълнявайки своя дълг.

След тригодишния престой в Крива Паланка, младата учителка не се задоволява и ограничава само с ограмотяването на учениците си. Тя е загрижена за просветата и създава и открива ограмотителни курсове за по-възрастнато поколение на селото. Говори смело срещу провежданата по това време сръбска пропаганда и влага силите си за повдигане на народностното самосъзнание на хората.

От 1896 г. да 1898 г. учителства в родния си град Неврокоп. И тук тя достойно изпълнява заветите на баща си, будния възрожденец Стоян Шехинов. Учителствайки в гр. Неврокоп, в училище „Кирил и Методий“, младата учителка се омъжва за златаря на града и приема неговото фамилно име Златарева.

От 1898 до 1910 г. тя остава вкъщи, за да отглежда четрите си деца. Скоро обаче я сполетява нещастие - умира съпругът ѝ.

Мария Шехинова-Златарева решава отново да започне да учителства. Към това решение я подтиква нуждата от препечелване за насъщния и призванието на народна учителка. Сполетява е съдбата на много учители: местенето от едно място на друго, безпросветността, борба с предразсъдъци, оскъдни средства, лоши условия за работа. От 1910 до 1911 г. учителствува в гр. Якоруда, а през учебната 1911 и 1912 г. - в с. Зърнево.

Балканската и Междусъюзническата война я заварват в с. Кочан. Цари несигурност, затънтеност и борба с гръцки и турски чети. Учителката отстоява на трудностите като междувременно отглежда и четирите си деца.

От  1913 до 1915 г. Мария Шехинова-Златарева ограмотява децата в с. Добротино, а от 1915 до 1922  - в с. Мосомище. Освен с пряката си просветителска дейност, тя се занимава и с друга хуманна дейност: организира населението за подпомагането на гладуващите войнишки семейства.

От 1922 до 1933 г. учетелства в родния си град, отново в училище „Кирил и Методий“. Самоотвержено, честно, скромно и достойно изпълнява своя дълг, всеотдайно работи да научи учениците си на четмо и писмо и най-важното - формира у тях любов към учението.

Има вече и свои ученички, свои последователки в лицето на ученичката си Мария Караманова, която завършва за учителка. Тя с любов и призанателност си спомня за своята учителка като я описва като средна на ръст, с кок, много взискателна, строга  и волева.

Нека с признателност и любов си спомним за народната учителка Мария Шехинова-Златарева, изпълнила докрай заветите на баща си народния будител Стоян Шехинов, в чест на 24 май и по случай 160-годишния юбилей на Първо основно училище "Св. Св. Кирил и Методий" - Гоце Делчев, където също е учителствала!

Автор: Мария Тодорова Мавродиева

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d