Тя се използва 136 години
“Сградата да послужи за увековечаване на равноправността и свободата в България и за прослава на българския народ“.
Този текст с послание за бъдещите поколения е зазидан в основите на историческата сграда на Народното събрание, останала символ на парламентаризма у нас. Построена само за няколко месеца през 1884 г., сградата цели 136 години е център на парламентарния живот в България. До днес, когато народните избраници решиха да се преместят в изцяло обновената зала „Света София“.
„На 25 ноември 1884 г. тук започва да заседава официално българският парламент. Всички знаем, че той датира още от 1879 г., когато е проведено Учредителното събрание, но има един период от време, в рамките на 4-5 години, в които нашите народни представители не разполагат със своя собствена сграда. Решението е взето в началото на 1884 г. от тогавашния Министерски съвет, оглавяван от Петко Каравелов“, разказа за БГНЕС Елена Каменова, държавен експерт в Дирекция „Връзки в обществеността“, отговаряща за образователните посещения.
Изпълнението на проекта, дело на виенския архитект от славянски произход Константин Йованович, продължава около 6 месеца. Задачата му е простичка – да направи здрава, красива, малка и нескъпа сграда, с която той се справя изключително успешно. Строежът започва през юли 1884 и е завършен през ноември същата година. На освещаването митрополит Климент произнася реч за значението на това „свято място“, където ще се решават съдбините на българския народ.
През есента на 1885 г., по време на Сръбско-българската война, сградата е превърната в лазарет.
На по-късен етап разширена с допълнително северно крило, представляващо масивна 3-етажна постройка, която в наши дни се ползва от администрацията на парламента. По време на бомбардировките през януари и март 1944 г. сградата е частично разрушена, но година по-късно е възстановена. Обявена е за паметник на културата през 1955 г.
„В продължение на 136 години парламентът заседава в тази сграда, в тази зала. Те имат изключително висока културна и архитектурна стойност за нас“, смята Елена Каменова.
„Залата е свидетел на редица значими исторически събития, а днес тя е достъпна за всеки български гражданин, който проявява интерес към историята на парламентаризма, както и към работата на законодателния орган. Има специално обособени места на балкона, предвидени за госта. До съвсем скоро посрещахме граждани, които искат да се запознаят по-отблизо. Тази практика продължава, гражданите имат право да посещават историческа сграда, но временно, заради епидемичната обстановка, това не е възможно“, разказа още експертът.
В наши дни битува идеята сградата да се превърне в Музей на парламентаризма, разказва още Елена Каменова. „Доколкото ми е известно обаче, все още не е взето окончателно решение за това. Каквото и да е решението за по-нататъшната употреба на тази сграда, тя си остава символ на българския парламентаризъм. Това остава в историята“, счита тя.
Интерес сред посетителите предизвиква и парламентарната библиотека. В нея може да бъде намерен пълен архив на всички стенографски дневници от Учредителното събрание до наши дни, които, в голямата си част, вече са достъпни и в електронен вариант на интернет страницата на институцията. Библиотеката съхранява и архив на всички издания на „Държавен вестник“, където се обнародват законите, както и архив от всички законопроекти, внесени някога.
Специална експозиция пък показва фототипни издания на всички български конституции.
„Лично за мен е много любопитна историята на строежа на сградата. Освен че е изградена за половин година, което наистина е забележително, редица граждани са помагали със собствени средства за нейното построяване. Тогавашният Министерски съвет издава един специален акт, в който са записани имената на всички хора, допринесли за построяването на сградата. Този специален акт завършва с молитва и с думите: „Сградата да послужи за увековечаване на равноправността и свободата в България и за прослава на българския народ“, разказа още Елена Каменова. /БГНЕС
