Истанбулската конвенция в настоящия си вид е зле написан документ, който допуска неясноти и най-различно тълкуване. Моето мнение е, че тя не трябва да се ратифицира. Това заяви президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпрос при посещението си в Брюксел.
Държавният глава определи отлагането на ратификацията като „победа за българското общество, което е показало обединение и здрав разум“ и отбеляза, че застъпниците й са се „скрили“ зад Конституционния съд, като са поискали тълкувание от него. По думите на президента има няколко причини против приемането на документа в България и първата е, че конвенцията сама по себе си не предотвратява автоматично насилието.
Пример за това са държавите, които са я ратифицирали, заяви Румен Радев и реторично попита дали в тези страни е преодоляно насилието над жени и деца. „Можем да предотвратим това насилие само с читави български закони, с адекватни действия на полицията и на съда и най-вече добро възпитание“, допълни държавният глава.
Президентът посочи, че не са основателни твърденията за ратификацията на конвенцията с резерви. „Точно тези текстове, които бунят нашата общественост, които са в разрез с нашите ценности, морал, традиции и вяра – за тях в самата конвенция изрично е написано, че не подлежат на никакви резерви и на никакви съпътстващи декларации“, обясни Румен Радев.
Той посочи, че ако международният документ бъде приет, това отнема от правомощията на държавата и вменява такива правомощия на неправителствени организации. „Те ще станат основен източник на информация и се превръщат в контролни органи. Това няма да допринесе за намаляване на насилието над жени и деца. По-скоро ще стимулира съдене на държавата“, обясни президентът, като допълни, че винаги е опасно държавата да абдикира от задължения.
Като аргумент против ратификацията Румен Радев посочи и възможността конвенцията да легитимира намесата в образователния процес с непредвидими последствия върху съзнанието на децата. Според президента провеждане на референдум по темата ще отнеме време, енергия и средства.
Попитан за назначаването на нов началник на Националната служба за охрана, Румен Радев заяви, че ще спази законовия едномесечен срок за издаване на указ. Държавният глава призова да не се правят „произволни и самодейни предложения“ за работата на службата. „Към Националната служба за охрана трябва да има отговорно отношение. Най-малкото, защото там има отговорни и достойни хора и трябва да се отнасяме подобаващо към тях“, посочи Радев и допълни, че фриволното тълкуване на законите не е в интерес на държавността.
Дълги години Западните Балкани бяха пренебрегвани откъм перспектива за членство, заяви президентът, помолен да коментира един от важните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС. По думите на президента всяка държава кандидат за членство в съюза трябва да бъде приета на базата на своите индивидуални заслуги и ако е изпълнила съответните реформи. „Този процес трябва да бъде много внимателно планиран. Не трябва да има празни надежди и празни обещания“, отбеляза Румен Радев.
Президентът се съгласи с тезата на министър-председателя, че трябва да се осигури „продължителност“ на приоритета за европейска перспектива на Западните Балкани и след като изтече българското председателство. Във връзка с това държавният глава Румен Радев планира среща с колегите си от Естония, Австрия и Румъния.
„Надявам се на тази среща ние да дадем един по-голям времеви период, в който нашите приоритети да могат да се реализират. Те да могат да бъдат поети и от Австрия, а след това и от Румъния. Да дадем шанс за повече време за стабилизация и трайна европейска перспектива на Западните Балкани“, обясни Румен Радев.
