Молерите и Банската художествена школа, оставили следи из цяло Пиринско

Снимка: Infomreja.bg

Банската художествена школа е едно от най-интересните явления в развоя на културно-историческия живот у нас по време на Българското възраждане.

Нейното начало е поставено с изявите на Тома Вишанов-Молера, роден около 1750 година в Банско. Като младеж той заминава с един търговски керван за Европа, за да изучи търговския занаят. Вероятно във фамилията е имало такава традиция, затова младежът поема по пътищата към градовете Париж, Лайпциг, Виена, Нюрнберг, където банскалии са кътали имане в стоки и знания, в големите си търговски кантори.

Попаднал във времето на тогавашната европейска цивилизация, Тома Вишанов успява да се срещне с един нов непознат, но предлагащ големи изкушения свят-светът на големите европейски музеи. Музеи, в които младежът се запознава с творбите на съвременните ренесансови майстори. И разбира, че този вълшебен свят е неговият, разбира, че заложбите му не са в областта на търговията, а в областта на изкуството...Каквото му диктува сърцето, на това се подчинява от тук нататък младият банскалия. Не е известно при кого точно се е обучавал и дали е бил само при един голям художник и за колко време, но това, че учителят е бил на висота, доказват самите скици и рисунки от един албум, с който Тома Вишанов се завръща у нас. Той носи със себе си не само това. Носи прозвището Малер от немското „художник“, което банскалии малко променят в Молер и така и до днес съществува такава фамилия в малкото подпланинско градче.

Албум, име на фамилия и име на утвърден художник са ценностите, които е притежавал Тома Вишанов. За това веднага получава предложение да започне работа по изписването на стените в постницата "Св. Лука" към Рилския манастир. Не след много време вече има резултати...Какво е било удивлението на стареи (ръководството) в манастира, когато виждат творението на майстора? Те са стъписани, изплашени и категорично несъгласни с такова изкуство, в което не са спазени изискванията на канона. Тома Вишанов рисува по образец на съвременните европейски художници. Договорът с него е преустановен и работата е дадена на друг художник, вероятно на Христо Димитров от Самоковската школа. Само можем да се досетим какво изживява Тома Вишанов, каква драма се разиграва в душата му. За съжаление у нас все още е действала властно византийската традиция, почвата не е била подготвена за замяна на тогавашното изкуство с нещо ново и различно. За съжаление не е имало поне още един художник, подобен на дръзкия банскалия, за да се обединят и да създадат един климат, в който да поставят българската живопис на едно ново по-високо стъпало.

След около 12-13 години отново виждаме Тома Вишанов, пак в Рилския манастир, но това вече не е същият художник, той е променен, наложил си компромиси , за да може да се реализира. С него е и порасналият му син Димитър, известен, търсен и ценен за времето си художник, който умело успява да съчетае изискванията на традицията със съвременните похвати на баща си. Заедно с Тома и Димитър в продължение на много години е и Симеон, Димитровият син. Симеон работи под гнета на двамата гении и естествено, че му е било трудно да оформи свой собствен творчески стил. Творбите му много приличат на бащините. Но за добрите "познавачи" те лесно се отличават, най-много в колорита.

След Симеон идва ред на последния представител от художниците във фамилията, синът на Симеон- Георги. Георги умира твърде рано, затова от него са запазени малко творби, но и те са достатъчни, за да може и той достойно да заеме мястото си при големите имена в школата.

След Георги в школата присъстват други имена, те не са от фамилията. Като Михалко Голев, Димитър Сирлещов и синът му Минчо Сирлещов- Зографов, Стефан Стаматов и брат му Венко Стаматов, Иван Николов, Иван Костов Терзиев, Костадин Марунчев-Хаджипопов и др. Последните представители на школата работят по-примитивно и несъвършено, те бележат и нейния упадък. Но техните заслуги са изключителни, защото с присъствието си в школата те продължават живота й и то в условията, когато Пиринският край още дълго време е във властта на Османската империя, до Освобождението му в 1912 година и тук е присъствала една съвсем реална необходимост от продължаване на патриотичните и просветителски традиции на Българското възраждане.

Именно такава роля изиграват последните представители на школата. В региона на Пиринския край майсторите от Банската художествена школа работят в много селища, рисуват икони и стенописи в църкви и манастири.

В Банско, Разлог, Гостун, Осеново, Огняново, Тешево, Долно Драглище, Лешко, Заграде, Бобошево, Гоце Делчев, Добринище, Лъки, Добърско, Селище, Благоевград, Брежани, Бистрица, Падеш, Рилски манастир, Елешница, Годлево, Бучино, Кюстендил и в много други селища у нас и извън пределите на нашата страна.

Към имената на майсторите от Школата е и това на Велян Огнев, продължител на едно от разклоненията на така наречената Арнаутска живописна школа.

Това, което е характерно за творците от школата в Банско е, че те не са много на брой, съответно няма и толкова много техни произведения както е в другите школи, но висотата на постиженията им е такава, че чрез тях българската възрожденска живопис получава едни нови по-високи измерения.

И някои от шедьоврите й, най-вече тези на основателя Тома Вишанов- Молера, достойно могат да съперничат на произведенията на големите европейски художници: Ел Греко, Веласкес, Тициан, Рафаело и Леонардо.

В навечерието на два християнски празника – света Петка и свети Димитър, си спомняме за Банската художествена школа и нейните творци. Тяхната ръка ще остане завинаги по стените на църквата „Свети Димитър“ в Брежани. Тази година на 26. октомври храмът чества 170 години от създаването си.

Православният храм „Св. Димитър” в Брежани е в челната тройка в цяла Югозападна България на най-старите действащи православни храмове. По възраст го изпреварват само църквата „Св. Троица” в Банско и катедралният храм в Благоевград.

Според експерта Илия Борисов църквата е ценна и много красива. Стенописите са от Банската школа, от първата задруга на зографите от Банско. Тук са творили и Михалко Йованов Голев, Велян Огнев приблизително през 1860 година. Има и стенопис, който вероятно е от зографите от Берово. Изключително естетични са иконите, които са създадени от майсторите, изографисали  и храм „Св. Александър Невски”.

Църквата "Св. Параскева" в село Скребатно е построена през 1835 година. Тя е една от най-старите в Неврокопската епархия. Изографисана е също от известните бански зографи Молерови.

Храмът в Скребатно е доказателство, че вярата в Иисус или Аллах е една, стига силата ѝ да е голяма. 

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd

FACEBOOK