Стотици местни хора и гости се събраха в черквата “Св. св. Кирил и Методий” в село Багренци в деня на равноапостолните братя първоучители, за да отбележат тържествено 130-тата годишнина от нейното построяване.
Храмът е уникален за региона със своите размери. При оттеглянето си от Кюстендил руските войници-освободители оставили в селото православен кръст и известна сума пари със заръката с тях да бъде построена черква.
Заръката им била изпълнена от майстор Георги Манчов от с. Полетинци и през 1885 г. храмът бил готов. Изографисали го братята от изцяло българското село Каракьой в Македония Марко и Теофил Миневи.
Черквата била необичайно голяма и красива за едно село и можела да побира цялото местно население наведнъж. В нея десетилетия наред се венчавали младоженците от всички съседни села, които нямали свой храм.
Кметството на с. Багренци и черковното настоятелство се наеха с амбициозната задача да почетат 130-годишнината на храма с голям курбан за здраве, празничен водосвет и специален юбилеен вестник.
Благодарение на отзивчиви дарители идеята беше реализирана в деня, в който Православната църква почита паметта на светите братя Кирил и Методий.
В празничния ден в храма дойдоха стотици местни хора – от още непроходили дечица до баби, които са минали тук под венчило преди повече от 70 години. Сред гостите бяха кметът на Кюстендил Петър Паунов, както и кметове и кметски наместници на селата в общината, областният управител Виктор Янев, народни представители, бизнесмени и багренчани, които отдавна вече не живеят в родното си село.
От години тук не са се събирали толкова много хора – това е вълнуващо и дава надежда, че пътят към храма няма да обрасне в трева и забрава, споделиха бившият кмет на Багренци Тодор Христов и неговият млад амбициозен колега – сегашният кмет Иван Христов.
И двамата заедно с черковното настоятелство са положили много труд за ремонта на черквата и за благоустрояването на черковния двор, който става все по-зелен и по-красив. И до ден днешен няма такава голяма и красива черква в региона, гордеят се двамата и изразяват своята благодарност както към дарителите, така и към всички местни хора, които правят всеки според силите си храмът да има достолепен вид.
Този празничен ден със сигурност ще бъде помнен дълго в село Багренци. Старите ще разказват за него, докато могат, а малките деца, които чуха тържествения звън на черковните камбани, някога ще се умиляват и ще се гордеят, че са били част от атмосферата на този достолепен юбилей и ще дават своя принос за бъдещите юбилейни годишнини.
