На 19.10.1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестна война, която е водила след Освобождението. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името ''ПЕТРИЧКИЯТ ИНЦИДЕНТ''.
Ето какво пише в доклада на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) * предшественика на ООН, със седалище в Женева: “На 19 октомври 1925 година в района на граничния пост номер 1 при Демиркапия (в планината Беласица * б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп.
Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България.На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.”
Гърците действат като същински башибозук * къщите са ограбени, добитъкът е отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, а домовете им * опожарени.
На 22 октомври сутринта Гърция започва офанзива за превземането и на град Петрич. В атаката са включени самолети, които извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп-гарата в Петрич и близките села Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението жени, деца и старци е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. В акцията по отбраната на града се включват и четите на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Доброволци, снабдени с оръжие от пограничното поделение и четниците на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и успяват да спрат гърците на подстъпите към града.
Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, току-що прибраната есенна селскостопанска реколта е съсипана и разпиляна.ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.
За късмет на България може би именно в този момент в Женева решават, че Обществото на народите все пак трябва да свърши нещо. Просто за да оправдае съществуването си. И наистина '' Петричкият инцидент'' е единственият случай в 20-годишната история на ОН, когато то наистина успява да обуздае и накаже агресор.
