Стотици хора от Краището се събраха на земляческа среща в Злогош

Снимки: Читалище "Асклепион"

Курбанът за здраве, както и десетките погачи и баници бяха осветени от отец Васил

Незапомнено многолюден се оказа поредният традиционен събор в село Злогош, който се провежда в края на август - веднъж на четири години и е едно от най-големите и вълнуващи събития във все по-обезлюдяващата Треклянска община.

Негов главен двигател е неизчерпаемият ентусиазъм на кметския наместник на селото Живка Костадинова, за която този път събитието беше още по-специално, защото то е последното в нейната трудова биография преди предстоящото й пенсиониране.

Въпреки малкият човешки и особено финансов ресурс, тя за пореден път направи и невъзможното нелеката организация по провеждането на събора да бъде перфектна като краен резултат, което беше оценено от всички.

Неоценимо съдействие за успеха на земляческата среща оказа и кметът на Община Трекляно Радко Петрунов. Специален гост на срещата бе Димитър Димитров - заместник кмет на Община Земен, който е роден в село Злогош.

Курбанът за здраве, както и десетките погачи и баници, приготвени от местните жени, бяха осветени от отец Васил.

За хубавото настроение на съборяните се погрижиха оркестър „Веселие“ и младата певица Василия Петрова, носителка на първа награда от Детския Пирин фолк, които специално поздравиха с изпълненията си и 100-годишна баба – най-възрастният жител на Краището.

Днес мегданът на селото е препълнен с песни, радости и с хора – от малки дечица до баби и дядовци на преклонна възраст, но елате утре – шепа народ остана тук, всичко пустее, къщите са рухнали…

И така ще е до следващия събор след четири години, селата в прекрасното Краище умират и не се вижда никаква надежда за спасението им, говореха си хората.

След пенсионирането си кметицата Живка Костадинова изобщо не мисли да миряса и да си седне у дома. Нейна грижа е и местното читалище „Отец Паисий“, което е на крачка от приготвилото се да се срути и да литне в небитието селско училище.

В читалището тя от години влага изключителна любов и сили вратата му да е отворена и в него да продължават да се събират макар и малкото останали в селото хора, за да поддържат със своя дух усещането за живот.

Ударят ли ключа и на читалището, селото съвсем си е отишло, дано сърцето на Живка да го пази така всеотдайно още дълго, та да знаем, че не сме се изтрили напълно от картата, коментираха хората, които ще чакат след четири години родният край отново да ги събере на поредната земляческа среща.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6
loading...