АБВ настоява към Договора за добросъседство да се добавят ясни записи

Снимки: МС

ПП АБВ настоява към договора между Българи и Р Македония да се добавят ясни записи, които да дефинират по един категоричен начин  разбирането за общата ни история.

Това обявиха от ръководството на партията след разговор с министър-председателя Бойко Борисов, представители на Министерство на външните работи и на Мултидисциплинарната комисия по договора за добросъседство с Македония.

От страна на АБВ в работната среща участие взеха основателят на партията и президент на България (2002-2012) Георги Първанов, председателят на политическата формация Румен Петков, председателят на АБВ-Младежи Пламена Заячка и председателят на Гражданския съвет на партията проф. Любомир Халачев.

„Бъдещето на Македония не може да минава през грабеж на историята на България и поругаване на историческите факти. По време на срещата изложихме позицията на АБВ и нашето настояване за развитие на договора от гледна точка на българския национален интерес и съхраняване на историята. Ние сме системни в тези си настоявания. Обръщали сме се към мултидисциплинарната комисия и по повод на дебатите за името на Македония. АБВ отдавна е  изразила своите силни резерви относно имената „Илинденска Македония“ и „Северна Македония““. Това заяви по време на брифинг в Министерския съвет председателят на партията Румен Петков

Той подчерта, че настояването на Алтернатива за българско възраждане е ясното дефиниране на понятието „обща история“ между България и Р Македония. „За нас е неприемливо политически фактори в Македония да загърбват историята и общото ни Илинденско-Преображенско въстание. Несериозно е представителите на Р Македония в мултидисциплинарната комисия и да ограничават общата ни история само във времето на Османската империя и османското робство. За нас стремежът да подкрепим Р Македония за нейното евроатлантическо бъдеще е въпрос на осъзната необходимост за перспективите на държавата и на региона като цяло. Но трябва да е съвършено ясно, че това бъдеще не може да минава през истината за нашата обща история и през грабеж на историята на България, през поругаване на историческите факти и през поругаване на ценности, които са съхранили българщината през годините“,посочи Румен Петков.

В заключение той заяви, че от АБВ ще настояват за среща с Комисията по външна политика към Народното събрание. Целта е да се достигне до дискусия, с която да допринесе за постигането на единна позиция, независеща от конюнктурата и в България, и в Македония. Позиция, която да гарантира  българския национален интерес.

Думите на Петков допълни основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. „Като историк искам да кажа, че големите поражения в македонската политика на България идват и от голямото напрежение на българските партии помежду им. И за това днес ние от АБВ се опитваме да постигнем една консенсусна българска позиция. Нашата, както и обществената оценка за събитията от последната една година за подписания договор между България и Македония и за общите чествания, които бяха реализирани, е без съмнение позитивна. Това очертава една добра перспектива, ако обаче ние вземем мерки своевременно да предотвратим и възможно негативно развитие“, посочи той.

По думите му Илинденско-Преображенското въстание е по характер българско. Факт, който може да се докаже със стотици документи. Поради което е недопустимо македонските политици да пропускат споменаването на българите като част от това историческо събитие. „И тъй като ние очакваме тази тенденция да се развива и това посегателство върху българската история да продължи, особено след като беше подписан договорът с Гърция, с който Скопие се отказа от античната визия за своята история. То това категорично налага да направим един нов прочит на договора, който беше подписан миналата година в частта „Обща история“. Нужен е нов съвместен документ на София и Скопие, с който да се дефинира понятието „Обща история“, защото моята прогноза е, че в познатия македонистичен дух ще продължи да се прави вреден прочит за българите. Затова предлагаме да има един текст, който приблизително може да звучи така:

„Имаме обща история, чиито корени са в Средновековието, минават през общите борби на Възраждането, в първите десетилетия на XX в., включително Илинденско-Преображенското въстание. И това, което е общото за тези векове, е българското национално самосъзнание в тези райони на населението, общи са националните цели и задачи“, каза още той и допълни,  че АБВ ще настоява Мултидисциплинарната комисия да постави въпроса за Илинденско-Преображенското въстание още на своето първото заседание.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn

FACEBOOK