Без празнична църковна служба, събор и курбан. Без хора и веселие. Така посрещна Руенският манастир няколкото туристи, решили да го навестят навръх Успение на Свети Йоан Рилски.
На храмовия празник в двора на светата обител е безлюдно и тихо. Самовглъбен на една от пейките кротко седи млад монах.
„Идват ли туристи? Слава Богу, не!“, протича кратък разговор със служителя на Бога. Останалите въпроси монахът любезно отклонява и с усмивка връчва книжка за житието и завета на светеца, в която „пише всичко“, дори за историята на манастира.
За разлика от повечето храмове тук посетители не се допускат в понеделник, сряда и петък.
Днес църквата „Свети Йоан Рилски“ е отворена, но и в нея цари тишина. Няма богослужение, няма миряни, няма църковни служители. Свещите са на самообслужване, оставяш стотинки и палиш за здраве.
Отстрани до портата стои кутия, в която, ако желаеш, можеш да дариш средства за манастирския комплекс.
Но въпреки храмовия празник, посетителите са малко. Днес дойдоха едва десетина.
Манастирът е един от най-новите в страната. Построен е през 2002 г. в сакралната местност „Църковника“, свързвана с името на Свети Йоан Рилски.
В миналото тук е имало малък параклис. Именно на това място се издига днес Мъжката общежителна света обител "Св. Йоан Рилски". В момента се достроява още едно крило към манастира. От октомври 2011 г. се гради и камбанария.
Но манастирският комплекс съвсем не е всичко, което може да се види в тази живописна местност над Скрино – родното село на Свети Йоан Рилски.
Само на 10 минути пеша е прочутата отшелническа пещера на светеца, където той е живял преди да се отправи към Рила планина.
Насред буковата гора е аязмото Света вода, а на върха на планината върху скала се извисява огромен кръст. Легендата разказва, че от това място девица се хвърлила, за да се спаси от турците.
Дотам също се стига след десетина минути изкачване, но заради гледката от върха, усилията си заслужават.
Местните твърдят, че от няколко години светата обител над Скрино е почти обезлюдена и все по-малко туристи – българи и чужденци, идват тук.
Иначе до манастира се стига лесно. Пътят от селото, макар да е тесен, криволичещ и стръмен, е асфалтиран до самата порта.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ "ФОТО МРЕЖА"
