„Ние сме български майки, доказващи каква огромна сила е майчината любов и грижа“, е първото изречение от платформата на Движението на българските майки.
Изпълнителен директор на организацията е Росица Букова.
Тя по-добре от всекиго е видяла неволите, които се ширят по домовете за сираци.
Росица е преминала през хилядите лица на децата, търсещи топлина, усмивка, ласка. Не само като част от екипа на Движението, а и като фотограф, тя е успяха да долови трагедията, за която няма установен виновник – дали държавата, дали родителите, или съдбата.
Майката Мария, която стана известна пред българския зрител с изоставеното си дете, първоначално бе заклеймена, а след това оправдана.
Оказва се, че едно дете не се нуждае само от любов, а и от пари, колкото и материално да звучи.
Липсата на средства за лечение и грижа над детето подтикват Мария да остави бутилка с вода, храна и дрехи под сянката на едно дърво, където е и малкият Александър.
Росица Букова е най-запознатият с работата на институциите за деца човек.
Тя не коментира дали е правилна, или не постъпката на майката, а какво са свършили социалните служби в Елин Пелин, къде е кметът на село Габра, защо съседите не са сигнализирали.
„С огромно НЕжелание ще се изкажа по темата за изоставеното бебе на майката Мария. Само защото познавам добре "работата" на отдела в гр. Ел. Пелин и категорично мнението по конкретния казус не е припознаваем с всички социални работници и отдели в страната. Побъркаха ме от въпроси и молби за включване, дали ще помагам/ме, как, кога...Изразявам личното си мнение, само и единствено защото познавам добре района, проблемите, "работата" на отговорните в тази област на България“, споделя Букова пред ИНФОМРЕЖА.
Обяснението за изоставянето на бебето е, че по някакви причини, в момент на слабост и отчаяние, майката действа незнайно защо така решава да остави бебето, защото така е преценила, че ще е по-добре за детето й. Някой друг, който не ще обича повече от нея бебето, а ще му осигури онова, което тя не може.
Какво констатира директорът на Движението на българските майки:
„Фактите от работата ми на терен в общ. Ел. Пелин са следните:
1. В общината няма нито една услуга за деца. Няма НИЩО! Няма ЦОП, ЦСРИ, ДЦ - нищо. Общината е доста голяма, но там дори няма детска кухня, няма каквото и да е, което да осигурява каквато и да е подкрепа на нуждаещи се семейства. Да не говорим пък за децата с увреждания. Без да влизам в подробности, преди няколко години , когато поставихме генерално въпроса по проблема, ни се отговори, че там няма деца в риск!
2. Отделът за закрила там е жесток и много мене любим. В близкото минало, поради некомпетентност и липсата на желание да бъдат ангажирани и да работят това, за което им се плаща. Убеждавам се, че и сега е така. Те "работят" на принципа: "Няма деца, няма проблем, няма разкрит случай".
3. Там се действа на принципа "Оправяй се сам, не ни занимавай. По-малко деца, по-малко работа, който както може да се оправя, ние не сме от тази планета“.
Росица пита къде бяха социалните четири месеца, къде бяха комшиите и кметът четири месеца. Селото е малко, няма как да не се забележи проблемът. Неразпознаваемостта на даден проблем е основен ПРОБЛЕМ в обществото ни!
По-голяма част от хората бяха срещу майката. Тези хора от своя страна също задаваха един въпрос: Защо майката не е потърсила помощ?
На питането Букова отговаря, че обществото ни не е информирано /особено по селата/ на какви помощи има право и как да ги получава.
„Кои са отговорните за това институции? До колко могат да разчитат? Ами, не е потърсила помощ, защото разпознавайки проблема, е била тотално отчаяна. Може и да е потърсила, но са я неглижирали по онзи техен типичен начин, който до болка познавам. Може и да не са, но познавайки ги лично, едва ли са били така внимателни и помагащи, каквито трябва да бъдат. Ако са знаели какво се случва, защо не са потърсили начини за подкрепа на ниво НПО?“
Последните месеци се оказва, че в друго село, в същата община, живеят не малко деца с увреждания, но социалните не са обърнали внимание.
Държавата ще глоби от 1 000 до 5 000 лв. И тук се поставя казусът колко родители са глобени през последните 20 години за това, че са си изоставили децата в домовете.
Букова: „От къде точно на тая женица ще й вземат и дори 1000 лв. От детските, от пенсията на бабата? В домовете израстваха, пораснаха, станаха студенти деца, дето знам от бебета, изоставени, захвърлени и обгрижвани от други хора. Колко техни родители бяха глобени?“
Какви са алтернативите за детето, ако бъде отделено от майката?
Те са - настаняване при близки и роднини, приемно семейство или институция. В последните два случая, държавата ще плати в пъти повече, отколкото ако подпомогне майката със същите тези средства.
