Наяве в РИМ-Благоевград, показват уникални находки
Глинена глава на човек от преди 7 000 години се поставяла на входа на дома.
Това предполагат археолозите, намерили две такива статуи в Югозапада. Тези и още находки са показани в Регионалния исторически музей в Благоевград.
„Изложбата “„Срещи с миналото: ретроспекция на археологическите разкопки в Благоевградска област“ е една ретроспекция, която обобщава археологическите проучвания в Югозападна България, извършвани през последните десетилетия. Тя се състои от постери, които накратко представят информация за проучените обекти. Показани са и най-интересните находки от тези проучвания. Повечето от находките са непоказвани досега и реставрирани наскоро.“, каза уредникът археолог Павел Христов, който е бъдещият достоен наследник на семейството археолози Малгожата Кулов и Илия Кулов.
Образите са глинени фигури, наречени идоли. Една от тях е доста голяма, почти скулптура. Тя представлява глинена глава, част от антропоморфен съд, изобразяваща чертите на човек от края на новокаменната епоха, или този човек е живял преди 7 хиляди години, разказва Кулов.
През 2019-а година при строежа на АМ “Струма” край село Покровник, бе намерено селище, за което се предполага, че е опожарено. Разкопките бяха водени от проф. Здравко Димитров. След края на археологическия сезон така и не бе разкрито името на това селище, тъй като не бяха намерени документи или писменост като останки. Ясно е обаче, че над древното селище е имало и османски гробища.
Днес в РИМ обаче можем да видим гробните дарове от зидана гробница край с. Покровник.
„Може би най-интересни за широката публика са тези гробни дарове, както и нагръден кръст - енколпиони, на свещеник. При реставрацията му вътре в него бе открит оловен свитък с надпис, който все още не е разчетен. Предполага се, че е на гръцки или старобългарски“, разказва Христов.
Надписът е открит преди три седмици, но е твърде трудно неговото разчитане, тъй като дори и през микроскоп буквите са едва доловими.
Кръстът е намерен в средновековното жилище /X-XI вeк/ край с. Дренково.
От надгробните дарове интерес представлява стъклена амфора. Тя е забележителна, тъй като стъклените съдове са голяма рядкост за римската епоха, поради трудната им изработка. Сред даровете има още и пособия за писане. Те най-вероятно са на човек, занимавал се с писане или преписване. До пособията за писане са поставени глинена и стъклена лампа.
От римския град Никополис ад Нестум са изложени монети, а от разкопките край с. Баня - игли за коса от рог, както заготовките и суровината, от които са изработени.
От античното селище край с. Ковачево са изложени три съда, които са реставрирани. Те са част от бита на хората, вероятно използвани за течности и украсени много добре.
Христов споделя, че разкопките при Ковачево са започнали още преди 30 години, но едва днес наяве се показват някои предмети, което доказва, че археологията е наука, задаваща въпроси за живота в миналото, но искаща много търпение, за да станат ясни отговорите.
