От третото си петнадесетдневно дежурство се завърна доброволецът природозащитник Димитър Попов, който е и председател на клона на Дружеството за опазване на птиците в Гоце Делчев.
За доброволческата му мисия, преминала в екстремни и опасни условия, разказва пред медията ни Попов, който заявява, че само любовта му към природата и птиците са го накарали да поеме трудния ангажимент 15 дни по над 10 часа с тежка раница и апаратура да се базира в близост до наблюдаваното от него за трета година гнездо на египетски лешояди, които живеят в най-недостъпните и скалисти местности на километри от град Маджарово.
Най напред да ти кажа „Добре дошъл!“ и де те попитам как се чувстваш?
Добре съм, чувствам се отлично въпреки което искам да отбележа, че доброволческата дейност в Маджарово в никакъв случай не е забавление, не е почивка, не е и начин за печелене на пари. Това е доброволчество през времето на мисията, на което се чувстваш и живееш като отшелник, сам в планината, изложен на всякакви опасности, с тежка раница, апаратура за наблюдение, стативи, тежки преходи през скалите по няколко часа докато стигнеш до мястото за наблюдение на гнездото с малките лешоядчета.
Никакво лично време, излизаш сутрин рано и се прибираш малко преди да се е стъмнило, хапваш набързо, хвърляш душ и в палатката.
Ти си вече за трета поредна година си доброволец в кампанията на БДЗП „Дари себе си“, как премина третото ти участие в доброволческата мисия? Колко бяхте доброволците тази година и каква е работата, която свършихте?
Екипът ни бе от четирима доброволци - аз, един немски природозащитник Херберт и две жени Здрава и Роси. Мои помощници бяха един приятел от Гоце Делчев, който се грижеше за продоволствената част, а в планината ме придружаваше и пазеше моето куче Мравчо, което взех с мен тази година. Имахме и поддържащ екип от студенти, 2 французойки - туристки - Клементи и Орели, с които комуникирахме на английски, тъй като никой от нас не знаеше френски, но основните доброволци наблюдатели в мисията бяхме ние четиримата.
И тази година повреме на кампанията „Дари себе си“ охранявах и наблюдавах същото гнездо от другите ми две мисии край град Маджарово. Излюпиха се две лешоядчета, миналата година беше само едно и моето задължение бе да ги наблюдавам и опазвам от падане и други ситуации, докато се научат да летят и станат по силни и самостоятелни. Едното се разви бързо и добре и успешно излетя от гнездото но другото при опита му да литне падна.
Търсихме го с екипа от алпинисти два дни, накрая го открихме и го прибрахме в гнездото.
Всяко гнездо на египетските лешояди в маджарските скали е с видеонаблюдение и се следи денонощно всяко движение на малките. Гнездата са на високи и трудно достъпни места и само алпинисти с въжета могат да достигнат до тях за да сменят батериите на устройствата.
Спомням си, че говорехме с тебе за спечелени европейски проекти от БДЗП, по които работите и включват мащабни дейности за опазване на египетския лешояд като рядък вид.
Да, работим по два трансгранични проекта – „Натура 2000 - Помощ за египетския лешояд“, за който ръководителите получиха награда и сега като продължение на първия имаме спечен втори, много мащабен, който е на стойност от 5,848,458 €, от които 4,386,343 € са осигурени от програма LIFE на Европейската комисия.
Продължителността на проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ е до 2020 година. В този проект участват представители от 14 страни от Балканския полуостров, Африка и Близкия изток. Аз ще бъда също част от работещите по проекта природозащитници. Целите на проекта са опазване на най-източната популация на редкия вид египетски лешояди. Освен гнездата проектът включва и опазване и наблюдения пътя на миграцията им и рисковете при пътуването им. Проектът е много интересен и с това, че включва проучване на черните пазари за лешояди в африканските държави, които използват редкия вид птици за „вудуул –магия“, която е много популярна сред африканците.
Много съм доволен и удовлетворен, че работата ми бе оценена, за което получих личните поздравления като доброволец в мисията „Дари себе си“ от ръководителя на проекта д-р Стоян Николов, който ми даде и добра оценка за цялостната ми работа като природозащитник и председател на клона на БДЗП в Гоце Делчев.
Каква е статистиката за оцеляването и популацията на този рядък вид птици като египетският лешояд?
Според статистиката на 7 малки лешоядчета оцелява само едно. Най-голям гнездови успех обаче лешоядите имат в България, но високата смъртност обаче води до това драстично намаляване на този ценен вид.
Като каква би определил тазгодишната си мисия край Маджарово?
Като трудно и тежко дежурство, но съм доволен и не се оплаквам изобщо. Първо моето гнездо, което охранявах и наблюдавах беше на най-отличеното място, където не можеше да се стигне освен пеша. Тръгвах много рано, за да стигна навреме и да се вместя в графика. Оставях колата натоварвах се с тежката раница, в която носех храна и вода за мен и за кучето за през деня, стативи, апарати и бинокли и друга техника за наблюдение и потеглех.
Близо два часа пеша до базовото място за наблюдение и вечерта обратно, но с по-лека раница.
Храната си я купувахме ние, имахме лимит от 10 лева на ден.
Хапвахме предимно суха храна. Лошото бе, че още първата седмица свършихме медикаментите за опазването ни от комари и други насекоми. Пробвахме да се мажем с оцет, за да се опазим от нашествията и с други неща, но не стана. Нападенията от рояци мушици, комари и всякакви насекоми беше ужасно. Това дежурство не мина и без инциденти. Един ден, докато се придвижвах през скалите до мястото за наблюдението на гнездото, натоварен с багажа, се подхлъзнах и паднах лошо.
Вероятно натъртих или спуках ребра и доста време ме болеше ужасно, но и това се преживя. Спуках гума на колата и тъй като в Маджарово нямаше майстори, се наложи да ходя на километри до Хасково, да я лепим.
Имах и среща с голяма пепелянка, която за малко не настъпих. Въпреки това с пръчката, с която си помагах, успях да я погаля по главата, защото знаех, че през деня активността на тези отровни влечуги е намалена.
Една вечер в механата на природозащитния център, където ходехме чат-пат да хапваме и по нещо готвено, се наложи да хвана и една котешка змия за да я пусна навън. Тя си живеела в района, но често влизала в механата. Появата й обаче изправеше на нокти персонала и най-вече готвачката - леля Радка, която ни обичаше много и ни готвеше вкусни местни чорбици и ястия, та трябваше да я хвана и да я пусна навън, за да не се страхуват жените от персонала на механата. Даже понякога си купувахме ние продуктите и леля Веска ни готвеше, за да ни излиза по-евтино.
Иначе котешката змия е отровна, но не е опасна за човека, защото отровните й зъби са в задната част на челюстите й.
Няма да забравя това дежурство и с това, че се наложи със служебния автомобил буквално да влача умряло преди дни в двора на местни хора магаре. Нямаше платформа, на която да го качим, с местен човек от общината се наложи да го влачим със служебния автомобил. Трябвало още в първия ден да пристигне специализиран автомобил да го натовари и закара в екарисаж, но така и този автомобил не дошъл. Местни от общината помолиха да помогна. Така, пак аз закарах тръгналото да се разлага, вонящо на мърша умряло магаре на 5 км от Маджарово в съседно село в планината, където БДЗП има площадка за изкуствено подхранване на лешоядите.
Да не си помислите, че само ужасни неща се случваха повреме на дежурството ми тази година. Напротив, имах и много хубави моменти – например, красивият лагерен огън и барбекюто, което си направихме една нощ с колегите на брега на р. Арда.
Направихме си вкусна вечеря на импровизирано барбекю, пихме бира и си говорехме до късно през нощта.
Приятни и вълнуващи остават за мен спомените ми с местни хора, с един овчар, който дойде при мен на гнездото няколко пъти.
Невероятни и незабравими ще останат за мен и часовете на почивка в палатката. Хладно приятно под звездите и сред природата, кучето връзвах пред палатката и то ме пазеше. Честно да си призная липсват ми за тези преживявания, човек при такива екстремни ситуации калява много силно и тяло и дух и характер и се учи сам да се справя с трудностите. Догодина живи и здрави отново ще отида.
Какъв град е Маджарово, как живеят местните там, с какво се занимават и препитават?
Маджарово е един стар миньорски град, който вероятно в миналото е бил богат с много население. Сега мините са закрити, изоставени и необезопасени за жалост и представляват реална опасност за пропадане в тях на туристи, а и на местните хора, ако тръгнат без водачи, които знаят всяко опасно място. В Маджарово живеят едва 400 жители. Местните се занимават предимно със животновъдство и туризъм. Животът в Маджарово се раздвижва през лятото, когато напливът от туристи е много голям и масово през този сезон се връщат бивши жители и миньори повреме на отпуските си при роднините или просто така - за почивка.
До 1958 г. в Маджарово гнездят стотици хищни птици, които днес могат да се срещнат най-лесно в Червената книга. С началото на взривните работи в оловно-цинковия рудник на ГОРУБСО пернатите вкупом се изнасли в съседна Гърция. Завърнали се през 90-те, когато започва ликвидацията на едно от големите минни предприятия в Източните Родопи. Тежки поражения върху производството и причина за ликвидацията нанася и изселването в Турция на веднъж на 250 работници турци, подгонени покрай "голямата екскурзия".
Днес по завоите на Арда залягат фотографи и клечат художници от цял свят. Мостът е завит с красноречив транспарант "Добре дошли в столицата на белоглавия лешояд". Любители на птиците от цял свят бият път да заснемат някоя от стотиците пернати на фона на чудните скали в местността Кован кая. Най-упорито бърд-уочърите издирват белоглавия лешояд, египетския лешояд, черния лешояд, царския орел и морския орел.
"Маджарово беше прекрасно място - някога тук живееха 4-5 хиляди работници, дошли от цялата страна, а сега са останали около 400 жители. Общината е намаляла десетократно", разказват сега местните жители на Маджарово.
Те разказват още, че в края на 50-те, покрай рудодобива глухата махала, разположена в кратера на загаснал вулкан, се е превърнала в многолюдно миньорско селище. Построени са били над 50 жилищни блока. Имало е голяма земеделска кооперация и доста развита търговска мрежа. Хората не са знаели какво е безработица.
Силно впечатление ми направи, че в Маджарово има много изоставени къщи и апартаменти. Много от младите не оставят децата им да учат в Маджарово след 5. клас, а имат хубаво училище, но каква е причината за тази миграция и преместване на учениците на стотици километри, не можах да си обясня. Вероятно липса на учители.
Иначе в Маджарово през лятото продължават да идват хиляди туристи от цял свят. Идват да гледат и снимат гнездата на лешоядите, които наистина са атракция и да плажуват в прекрасните кътчета, разположени по брега на Арда, разказа за поредната си мисия за опазване и наблюдение на гнездата на египетския лешояд Димитър Попов.
