Анализ след разследването на Валя Ахичева "Скритите тестове и скритата кръв"
Няма по-висш закон в журналистиката от този да казваш истината и да посрамиш дявола.
Уолтър Липман
Журналистическо разследване на бившия репортер от БНТ Валя Ахчиева разбуни страстите в Банско, когато тъкмо ситуацията покрай COVID-19 се бе успокоила с настъпването на средно нормалния ритъм на живот в условия на пандемия.
От 20 дни тече тестване на населението след като на 8-и април премиерът Борисов обяви, че е назначил масов скрийнинг на населението, с който ще се „докаже, че Банско е огнище на заразата“.
На следващия ден все още нямаше тестове в града, защото дефицитът им бе и на национално ниво до 11-и април, когато „гръмна бомбата“ на даренията – първото от което бе на народния представител Делян Пеевски. Той, през кмета на Белица и лидер на местната структура на ДПС, подари на курортния град 2000 теста. Още толкова бяха осигурени от Националния щаб като депутатът Александър Мацурев съобщи, че неговите усилия са спомогнали за доставката на количеството тестове. Така, Банско се сдоби за ден с 4000 теста – едните дарени, другите – не.
От Общинския кризисен щаб обявиха, че на Цветница ще започне масовото тестване, а в самия празничен ден кметът на града съобщи, че броят на тестовете се е увеличил с още 2000.
Тестването в Банско започна с пристигането на два екипа на РЗИ от Разлог и от Благоевград, а самото тестване се осъществяваше в Медицинския център „Свето Благовещение“ на първия етаж в Поликлиниката в града, където се помещават и част от общо 5-имата лични лекари на територията на града.
Първо бяха изследвани определени групи – служители на МВР, общински служители, медицинският персонал от рентгенологията в МБАЛ-Разлог, за която проф. Мутафчийски „нарочи“, че са укривани данни за реално болни от КОВИД пациенти.
След Великден, когато тестването разбираемо бе прекъснато, по около 50 теста бяха раздадени на личните лекари в града, които бяха упълномощени от РЗИ и от здравния министър най-напред да осигурят подходяща среда, в която по списък, с който предварително бе запознат Общинският щаб, да започне тестването.
До вчера броят на тестовете е 1154 души, направени в Медицинския център, от които 28 души са с ранни и късни антитела, 43 души пък са преминали през вируса, а 5-има са с пресни антитела, на които им е направен повторен ПСР тест, който е показал, че няма наличие на вирус в кръвта им.
Това е кратка хронология, която прави репортер на ИНФОМРЕЖА, преживял 14-дневната карантина в Банско и присъствал на всяко едно предходно или следходно събитие в града.
В разследването си Валя Ахчиева задава два основни въпроса: Защо резултатите от тестовете не са оповестявани на „пациентите“, следователно защо няма документ, които да удостоверява отсъствието или наличието на зараза в тялото.
Ахчиева тръгва по следните на тестването в Банско след подаден сигнал от „местен жител“ – жена с изключително североизточен акцент, която споделила, че не давали на хората да си видят резултатите от тестовете.
„Дори в малката аптека продаваха лекарствата през малко прозорче откъм улицата. Фармацевтът ми сподели, че сам си направил тест. Имал доверие само на себе си. Сам си взел кръв и сам си видял отрицателния резултат за антитела“, споделя на фона на празните улици в Банско Ахчиева, говорейки за тягостното чувство в града, създадено от напрежение и страх.
Страх „всявала“ и полицията, която „охранява“ района около Поликлиниката, за да не се образуват струпвания, които всъщност бяха реалност само първите три дни от скрийнинга, а след това „тълпата“ от 15-ина човека липсваше. Не са ограничавани правата на пациентите да посещават останалите медици в сградата, нито са възпрепятствани да влизат повече от 1 път в сградата.
Според разказа на „бансклаийката“, „цялата процедура отнемала около 15 минути. Казвали им да стоят в района на поликлиниката. После се обаждали по телефона само на тези, чиито тестове били с положителен резултат. Другите, които били с отрицателен резултат, изобщо не ги търсели. Съседката и поискала разпечатка от резултата на своя тест, тъй като лаборантката й била позната. Но тя и казала, че това не може да се случи, защото тестовете били дарение и не можело да се видят. Не можели да й дадат нищо черно на бяло с отрицателния резултат от нейния тест.“
Ахчиева се свързва с няколко лица – д-р Благой Терзиев, който ръководи медицинския център и го преотстъпва на РЗИ за скрийнинга, д-р Калоян Калоянов – който е директор на РЗИ-Благоевград, д-р Весека Мончева, отново от РЗИ-Благоевград. Всички те дават едно и също обяснение, с изключение на Мончева, която не вдига телефона – и то е, че резултати черно на бяло от тестовете не се дават, няма такава практика, а след разследване на ИНФОМРЕЖА се оказва, че няма наредба, в която излишно да се задължават служителите на РЗИ или личните лекари да „вадят“ документ с резултат от всеки БЪРЗ тест, който сам по себе си е „документ“, удостоверяващ с една, две или три черти – отсъствието или наличието на зараза.
Репортер на ИНФОМЕРЖА присъства лично на две проби – едната в Медицинския център още в първия ден от тестването, другата – в кабинет на личен лекар, на 7-мия ден от тестването. И в двата случая резултатите бяха следните: хора с маски, предпазни костюми и ръкавици, калцуни и шлемове, стерилна работна среда – както кабинетът на личния лекар, така и кабинетът в лабораторията в Центъра, който е на ПЪРВИЯ етаж, а не на втория, където Ахчиева очаква в 11 ч. (неизвестно в кой ден) да започне тестването.
Та, тестването се провежда в следния ред – дезинфекция на пръст от ръката с тампон, напоен със спирт, пробождане с ланцет, изтегляне на капилярна кръв с вакуумна пипета, капката кръв се следва в предния отвор на теста, поставя се стабилизатор (реагент) от 2-3 капки в другата клетка на теста, изчаква между 2 и 5 мин., най-важното е да се появи най-горната черта контролната черта, с която се обозначава, че тестът е валиден, изкачва се ДО 10 мин., за да бъде маркиран резултатът, но в инструкциите на теста има нота, с която се отбелязва, че не бива да се отита резултат след 10-тата минута от поставяне на капката капилярна/ периферна кръв.
Всеки личен лекар се отбелязват в екселски файл, изискан от Общинския щаб и РЗИ, какъв е резултата на всеки „пациент“, за когото за оповестени още трите имена, ЕГН, телефонен номер.
В бланките на РЗИ са посочени също подобни данни.
Какво става с бързите тестове – те се изхвърлят в контейнер за опасни отпадъци, които по съответния ред се събират от оторизирана за което фирма. Всеки може да снима теста си с телефона, защото както Ахчиева казва, кръвта на човек е лична и той има право да знае за какво се използва при лабораторно изследване.
А защо Общинският щаб се интересува от резултатите или по-точно кои са положителни? Защото с указ на министъра на здравеопазването бяха създадени именно такива Общински КРИЗИСНИ щабове за борба с РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на КОВИД-19, което по презумпция означава, че тези щабове трябва да разполагат с постоянна актуализирана информация относно здравното състояние на жителите на съответната община.
…Правел списък на хората в колко часа да дойдат в Поликлиниката и така по график им вземали периферна кръв. Китайските тестове не били с венозна кръв, а с капка кръв от пръста. След това кметът Иван Кадев правел снимка на положителните резултати от тестовете на хората, за да си ги имал и да вземел съответните мерки.
– Той ли е съобщавал на хората? – питам аз д-р Стоева (д-р Янита Стоева, началник-отдел “Медицински изследвания” в РЗИ-Благоевград - б.а.). “Не. Ние преди това сме им се обадили! Но на хората с отрицателни резултати, никой не се е обаждал.” Д-р Стоева обяснява, че нямало как хората да видят резултатите си, защото нямало как да им ги покажат. Защото тогава трябвало само по 10 души на ден да минават. „А джипита-та за какво са?”, контрирам я аз, твърди Ахчиева.
Репортер на ИНФОМРЕЖА отговаря след лична проверка: И в Поликлиниката, и в кабинетите на личните лекари, всеки пациент може да види резултата от теста си точно след около 5 мин.
И всеки резултат, след тест, е лично показан на място пред очите на тествания, категоричен е и д-р Русков, който тестваше в един от частните лекарски кабинети в града.
Самата Ахчиева обаче погазва мерките на Министерството, влизайки в лекарски кабинет на д-р Терзиев без предпазно облекло въпреки че намира в здравен център и е потенциален разпространител или носител на зараза, който няма и маска на лицето си.
Важно е обаче от цялото разследване коментарът на д-р Стойчо Кацаров, който е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, според който Банско не е огнище на заразата и не е била необходима карантината.
В заключение: прозрачност на резултатите в Банско има, защото ще си позволя да цитирам именно един медик, обиден от думите на проф. Мутафийски, който обяви, а след това се отрече, че джипитата в Банско укривали болни от КОВИД пациенти: Как ще скриеш починал пациент?! Същото се отнася и за заразения!
ЦЯЛОТО РАЗСЛЕДВАНЕ НА АХЧИЕВА ВИЖТЕ ТУК
