Учителка от Разлог написа есе за "Пирин пее"

Снимка: Infomreja.bg, архив

Божествената искра на песента

Подухват пределските ветрове и възкресяват духа на „Пирин пее“. Съборът на песните, планините, обичаите – нашето българско, необозримо, фолклорно богатство.

Август е …

Моят град Разлог е домакин. Оживлението е навсякъде. Предел ни очаква… А песните – ех, тези велики омайници отварят душите ни за красотата и силата на музиката. Песента ни събира, неусетно присъства в живота ни, нужна ни е.

Гледай, слушай, запечатвай сцени, звуците на кавали, гайди, подрънкване на тамбури и думкане на тъпани, песни по дъхави поляни и баири. А естрадите са сгушени непретенциозно между вековните буки.

Люшналото се човешко море е една палитра, която заслепява – от бабата до внуците  - участници и зрители – събрала ги е пак Песента. Ехтят гласчетата на дечица с везани ризки в чистота и невинност, понесли трепета на родовата памет. И участници и пришълци от всякъде – пъргавелковци, българи с големи сърца – зарязали всекидневните си грижи за да се надпеят, надсвирят, надиграят. Понесли своите реквизити от старите сандъци – пъстробагрени носии, китки, трикраки столчета, менчета, бъклици, месали, торби…

Каква гиздосия! Каква радост за очите и душите!

И нека тежат вълнените фустани, елеци, шалвари. Нека подрънкват пендарите на пазври, нека белите ризи, белите пазви широко да се разтворят, защото е време за песен.

Всички са вдъхновени и доволни. Светът се е втурнал да се възхищава…

Богатство – скътано в ракли – за мегдани. И запява Пирин. Потоците, реките и приците пригласят. Тръпката и магията на песента стигат до всяко сърце. Гордо и напето пристъпват певците. Песните излизат от душите им като птици. Бариерата между сцената и публиката е вдигната. Всички са заедно. Въздухът трепти от звуци и мощна енергия. Не си даваме сметка колко сила се крие в тези песни.

Слънцето уморено се скрива зад пиринските върхове. Гората притихва уморена и упоена. Леко повява пределския вятър. Звездното небе се отваря и започва омаята на августовската вечер с песента на щурците. Тук – там пробляскват запалени огньове. Студените пирински води носят прохлада и отмора на телата. Човек и природа се сливат във вълшебна хармония. Притихнали върху шарените черги, уморени, но щастливи, участниците в това вълшебство с пречистени души като светулки са се скупчили. Пробляскват въглени в огнищата. И от някъде пак се подема песен. И слушайки я на душата ти става някак леко, забравяш горчилката, отваряш широко гърди и ти се иска да запееш… всеки „своята“ си песен, що му е най-на сърце.

Мисля си, че този събор е спектакъл, в който режисьори са всички…, за да останат спомените, да не се забравят традициите.

Затова и Пирин е надвесил снага, слуша мълчешком като верен страж и пазител на духовността. Затова и орела е разперил крила (символ на града) до следващия събор „Пирин пее“.

Автор: Цонка Мишкова /учител/

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5