Референдумът в Македония - тема с политически страсти в България и Европа

Снимка: Infomreja.bg

Многолики политически позиции след референдума в Македония. Първи се изказаха от ВМРО в България, според които:

Това, което се случи на референдума в Македония вчера, е еманация на водената десетилетия грешна политика. Няколко десетилетия след излизането на страната от Югославия и обявяването на независимостта ѝ всички управляващи се опитваха да налагат измислена нова национална идентичност. За разлика от други държави в региона в Скопие уж прокламираха демокрация, а всъщност агресивно и открито продължаваха да налагат измислената от Коминтерна и налаганата с кървави репресии от Тито теза за македонизма.

Повече от 30 години същите тези политици водеха антибългарска политика и насаждаха омраза между един и същи народ от двете страни на границата. Политиката на налагане на изкуствена македонска антична идентичност и антибългаризма бяха в основата на създаване на напрежение и със съседните държави. Поради тази причина беше пореден и конфликтът с Гърция, който прерасна в претенции за географското име Македония.

Един от факторите за провала на референдума беше и говоренето на албанските партии, които отдавна настояват за федерализация на Македония и признаването на албанския като втори официален език в страната. Али Ахмети се заигра със страховете на македонците и в поредица изказвания отново заяви, че ще настоява това да се случи. Това накара избирателите да не гласуват вчера или да гласуват против. Те не са против влизане в НАТО и ЕС. Те просто не искат Македония да се федерализира. Не искат и признаването на албанския като втори официален език, а заявките за конституционни промени, които бяха изкарани по време на кампанията, подсилиха допълнително страховете им.

Причина за провала беше и кампанията на правителството в Скопие. Тя беше изградена напълно погрешно през удобните медии и водена през изваждане на тези, лансирани от редица западни лидери. Тази кампания не беше проведа от човек на човек, както хората в Македония заслужаваха да се случи. Защото това е тяхното бъдеще, не измислената реалност на либералите в Брюксел.

Представете си, ако в тази нестабилна ситуация в Македония, албанците изпълнят своите закани и започнат да провеждат миниреферендуми за влизане в НАТО и ЕС в албанските общини. Какво би станало в съседните държави? Това би довело до засилване на сепаратизма и до ескалиране на етническото напрежение. Заиграването със страховете на хората винаги е изигравало лоша шега на политиците. Особено в специфичен регион като Балканите.

Цялата тази ситуация в Македония на фона на напрежението по оста Косово-Сърбия и междуетническото напрежение в Босна и Херцеговина въобще не вещае добро бъдеще на Балканите и за България в частност като непосредствен съсед. Затова е нужно България ясно да заяви на всички фактори в региона, че използването на междуетническата карта на Балканите и използването на референдума за дестабилизирането на Македония е недопустимо. Това е категоричната позиция на ВМРО - БНД. Надяваме се, че политиците от всички цветове и разцветки в съседната страна са си взели необходимата поука и няма да правят гражданите в Македония и техните съседи заложници на личните си комплекси и нереализирани блянове.

Ние, Патриотите от ВМРО, няма да спрем да се борим за европейското бъдеще на събратята ни и ще продължим да отстояваме твърдата политическа линия на България като балансиращ, водещ фактор на Балканите.

Съвсем различна бе позицията на Федерика Могерини - върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и Йоханес Хан - комисар по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване. В тяхната позиция се сочи следното:

"На 20 септември гражданите на бившата югославска република Македония имаха възможността да гласуват за бъдещето на страната си. При мирния и демократичен вот огромното мнозинство от онези, които упражниха правото си на глас, казаха "да" на споразумението от Преспа по въпроса за името и на техния европейски път.
 
Сега парламентът е призован да продължи със следващите стъпки по прилагане на споразумението за името, като се произнесе по конституционните промени.
 
Това е историческа възможност – не само за помирение в региона, но и за решително ускоряване пътя на страната към Европейския съюз. От всички политически и институционални представители сега зависи да действат съгласно конституционните си отговорности отвъд партийните политически линии. Европейският съюз ще продължи изцяло да подкрепя и да помага на страната, нейните институции и всички нейни граждани."
 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as