Максимална скорост от 140 км/ч за леките коли на автомагистрала бе разрешена с промени в Закона за пътищата, приети от депутатите на първо четене с 93 гласа "за", 23 "против" и 8 "въздържал се". Промяната обаче е валидна само за новите участъци от магистралите. "Не искаме самоцелно увеличаване на скоростта, предлагаме тази максимална скорост само на новите магистрални участъци, а на старите пътища ограниченията остават", обясни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на дискусията преди вота, която продължи над 2 часа, предаде БТА.
Увеличението на скоростта предизвика разгорещени дебати в пленарната зала. Синият депутат Иван Иванов цитира данни, че повишаването на скоростта с 10 процента води до повишаване на катастрофите с 20 процента и до увеличаване на смъртните случаи с 30 на сто. Освен това, според него, при по-висока скорост колите отделят повече вредни газове. "Нека останем в рамките на европейската практика - 25 страни от ЕС имат скорости, не по-високи от 130 км", призова той.
Същото мнение изразиха и Захари Георгиев от левицата и Павел Шопов от "Атака". Веселин Давидов от ГЕРБ обаче заяви, че тенденциите в световен мащаб са към повишаване на скоростта, защото това означава и икономия на време. Колегата му Станислав Иванов посочи, че се предлага увеличаване на скоростта, тъй като в България вече има магистрали, на които е възможна такава скорост. "Това е максимално допустима скорост, а не задължителна от утре", допълни Любен Татарски, председател на парламентарната Комисия по регионално развитие и благоустройство.
"Нищо не се е подобрило в качеството на пътищата. Не сравнявайте Германия и други страни с по петлентови магистрали с разбитите двулентови пътища на България", репликира Захари Георгиев. Ремзи Осман от ДПС също каза, че е преждевременно сега да се увеличава скоростта.
С измененията депутатите забраниха и изграждането на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища. Осман бе категоричен, че билбордовете разсейват шофьорите. "Ако видите една приятна дама на билборда, продължавате 10-15 минути мислите за тази хубава снимка", даде пример той. Иван Иванов пък разказа, че се разсейвал преди време от билбордовете на един от кандидат-президентите, който планирал да уволни Бойко Борисов, тъй като разсъждавал как точно е възможна такава процедура.
„Данните, с които ние разполагаме, показват, че много често пътнотранспортните произшествия стават по-тежки и жертвите са повече, когато има сблъсък със съоръжение. И в повечето случаи сблъсъкът е именно с тези билбордове. Затова приходите от 5 млн. лева не са важни за нас, за нас е важен човешкият живот и безопасността по движението по пътя”, заяви от своя страна министър Павлова, цитирана от Дарик радио.
Затова и народните представители забраниха изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища. За останалите пътища рекламни съоръжения може да има, но най-малко на 8 метра разстояние от края на пътната настилка. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона съществуващите рекламни съоръжения трябва да бъдат обезопасени.
Депутатите записаха и определение за скоростни пътища. Те трябва да имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно трябва да е с най-малко две ленти, а пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива. Задължителна е предпазната телена ограда, както и площадки за принудително спиране.
Само преди дни заместник-директорът на "Охранителна полиция" комисар Алекси Стратиев обяви, че по магистралите в България на всеки 12 километра загива по един човек. По първокласните пътища, където движението е двупосочно, жертвите са на всеки 18 километра. /dnes.dir.bg/
